Първият път,когато...

Това е историята на Йордан Славейков,която спечели поредната лига на разказвачите в клуб "Грамофон".

"Ми сега ще чуете една история. Аз... щото много добре си давам сметка хората как вече са се отегчили от някакви неща - да слушат непознати хора,пък ако имат и лоша дикция и ако гласът им не е много приятен - става страшна работа.Аз ще ви разкажа за това как за първи път убих пеперуда.Седим с една приятелка наскоро на чаша вино.Много клиширан разговор,на чаша вино си говорим кой в какво вярва.И тя изведнъж се изцепва: "Ми аз вярвам в най-голямото клише.В Бог." Бог-най-голямото клише,много се смях аз,прибрах се вкъщи и изведнъж ми стана много несмешно,защото се сетих за едни други клишета.И аз растях като едно затворено дете,бам - много добро клише,общувах с много малко хора.И това затворено хлапе някак си много случайно на 14-15 години намери в лицето на едно друго хлапе най-добрия си приятел.Много готин тип.Ново клише.Аз стоя вкъщи с книжки,то пък,хлапето се интересува от футбол.Аз така си заспивам с книжки,то ходи да рита топка.Обаче ние станахме много близки,много близки,много близки и започнахме да имаме общ език с това момче.А... и започнахме да се разбираме от половин дума.Започнахме да се разбираме без дума.И отново още едно много неприятно клише.Дори изведнъж осъзнаваш,че това момче не ти е точно приятел.Това става страшно клише.Изведнъж някак си много го обикваш.И сега как да му кажеш колко много го обичаш,защото това е страшно клише,нали? И защото има едно такова ужасно глупаво клише,че любовта е сляпа,аз принципно съм съгласен може би,ама защо реших,че да е няма.

И така... става въпрос за някаква сексуална любов,просто толкова много обичаш някого,че да те боли,когато не е с тебе.И когато сте заедно,часовниците да избързват,а когато не сте заедно,часовниците да са спрели.И въобще цялото време,когато той не е с теб,много да те боли.Пожелавам на всички ви тук това клише.Да имате човек,който,когато ви липсва,страшно много да ви боли от това.

И така,минава време,минава страшно много време,ма аз не се осмелявам да кажа това клише.Е,така де,да кажа в прав текст Обичам те. А след това го казвам на много други хора.Хора,ма по пътя,ма пиян,ма трезвен,обичам те,когато си трезвен,когато си пиян,пак казвам обичам те.

Аз продължавам да го обичам много това момче.Ние се видяхме преди две години и половина и сякаш не сме се разделяли и си говорихме за около три часа.А си казвам,а бе сега ще кажа колко много го обичам това момче,през цялото ми детство,а това,аз понеже вече съм голям човек,не му го казах.

Аз на 24 май,като се прибера вкъщи,щот нали почивни дни,там културата,глупости,клише.И на 21 май ми се обажда брат му,много странно,с него никога не сме си общували,и казва: "Моля те,можеш ли да си дойдеш,защото той,батко умря." Той отишъл да си измие колата,някакъв инцидент,някаква пароструйка,токов удар и го убила.И аз се върнах.И там,в някаква стая пред много хора,му казах абсолютно всички неща,които не съм му казвал никога.Обаче звучеше много безсмислено цялото това нещо и после,след едно известно време,отидох на гроба му и се помолих,ако има душа,така някак си да й кажа още един път колко много я обичам,щот си бях обещал да не ходя повече на тоя гроб.И се появи една бяла пеперуда.И така,това му беше реалната картинка,страшно клише.Изведнъж долетя,на себе си ли долетя,на него ли долетя,на това,че душата му има образ на красива малка пеперудка.Аз моята чувствах една такава мръсна и станах и като луд я гоних около този гроб,тази пеперудка.Хванах я и я смазах ей така.Стъпках я на земята,убих я.

Аз оттогава,като видя пеперудка,и се правя,че не съм я видял,обръщам си главата,въобще никакви пеперуди,никога повече в живота ми.Даже сутрин,като се събудя и като ми е мокра възглавницата,се сещам,че аз съм я сънувал тази пеперуда."