|
Тема |
Re: Българско Чекмедже 2 :) [re: mo!] |
|
Автор | Weekend (Нерегистриран) | |
Публикувано | 29.01.06 15:59 |
|
|
Saturday
....и улиците,
които вечно водят
към морето.
Иван Пейчев
Всички улици ще тръгват тази вечер от морето.
А морето ще е черно, с тънка сребърна препаска,
изтъкана на луната от кълбото светло - светло....
Тази нощ ще чакат тихо всичките дървета ласка.
Вятърът ще мине ниско и вълните ще събуди.
Някой в моите прозорци наръчи цветя ще хвърли,
ще ме чака да изляза и по улици безлюдни
да танцувам и звездите пръстите ми да опърлят...
Всички улици ще тръгват от морето тази вечер
и ще са солени всички стъпки, погледи и думи.
Полуделите дървета улиците ще препречват,
за да може някой тайно пръстите ми да целуне.
Ще препуска по вълните вятърът и тишината
с вик на гларус ще събуди нещо, някога забравено.
Улиците ще се скрият във морето, а луната
във една висока чаша призори ще се удави.
Sunday
Из " October light "
3.
Откриваме за втори път света.
Или за първи. Или за последен.
Как падат отмалелите листа,
протегнати към земното притегляне.
Как, отмаляла, твоята глава
на рамото ми пада, как политат
към теб косите ми и сухата трева
иззеленява бавно вдън очите ни.
Поглеждаме - дърветата били
не само със корони, но и с корени.
Усещаме - как въздухът боли
от всички думи недоизговорени.
Как с теб сега не по листа вървим,
а по сърцата крехки на тополите.
Как - всъщност - шипковият храст кърви,
ръцете си издраскал между стволовете.
Как можеш по системата на Брайл
на тялото ми книгата да сричаш.
Как мога, в шепите ти скрита цяла,
от дън душата си да те обичам.
Как, встъпвайки в законните права
на мой избранник - безнадеждно късен! -
на новолунието тънкия овал
на пръста ми надяваш като пръстен.
М.Петкова
|
| |
|
|
|