Обедна красота

Кафе, ананасов ликьор и кайсиев екстрат,
точно по обед, някъде след един - ето:
течна и бита сметана забулват ясния аромат,
и се сливат южен тропик и северен маргарит,
и усещаш - на върха на небцето
слънцето в своя зенит.



Етиопия сидамо

Приятно силно, със чудесен аромат, и ето
след упоителната глътка с тиха мощ
расте съмнение:
Дали нощта е майка на кафето
или от черното кафе се ражда нощ?


Из Кафепоеми


Неочаквано посещение в неделя

"Дядо, дядо, разкажи ми приказка..."
внучката ми

Когато тя дойде, не вярвах. Сигурно
се е объркала насам по стълбите,
загърната във пелерина бархетна.
Навярно пелерината е литнала -
и тя се е уплашила от сянката...
С ветрилото на скрити в мрака гълъби
е махнала страха си с леко ахване
и всички тръпки в тъмното се сипнали.

Но как е влязла. Сигурно с покашляне,
да не уплаши някого със себе си,
със сенките, с червилото, със всичкото,
с очи в мъгла и с токчета наточени -
видяла ме е да си бъркам кашата,
навярно в този миг ме е харесала,
въздъхнала е тихо от приличие...
И щом я зърнах, казах си, започна се!

Че бил съм толкоз хубав като ябълка
от двора на съседите, подадена
е някаква бележка за годините,
че хич не ми личали или мъничко -
съм бил на възраст някъде към триесе...
- А, ново двайсе, казах й, жив дядо съм!
И тъкмо да предложа от къпините,
тя се уви край мен - сама и тъничка:

- Недей така! Затуй съм днеска в блока ви,
в неделя идвам да нахраня дядо си...
И в този миг - гърдите й! По-силни, те
се врязаха в дъха ми като бивници
на древен слон от порцелан и тропици.
И после - ех, луканката от Смядово,
и ох, и ах, на Стамболово виното -
горят в гърлата ни червени Сливници...

Защо са ти големи, дядо, зъбите?
- За да отхапя топлите ти викове.
Защо са ти широки, дядо, устните?
- За да отпия тялото ти бликнало.
Защо очите ти са като камъни?
- За да остане тук под мен лицето ти.
Защо косата ти е, дядо, сламена?
- За да мълвим из нея: запалете ни!

Така горещи се стопихме в нишата,
а над скосения таван се мръкваше.
И както във леглото бавно дишахме,
един далечен дядо в мен издъхваше.



Натюрморт. Чаша вино 1

По-бавно! Виното се умълчава
по дъното на чашата, на мекото й столче,
отмива отпечатъци на пръсти,
додето стигне устните ни, ето -
с една вълна стипчива се прозява,
тъй виното към свойте бездни сочи,
а от насладата цветът му свети.


Из Истински истории

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...