|
Тема |
Улици [re: Бълrapcko Чekмeджe] |
|
Автор | :) (Нерегистриран) | |
Публикувано | 22.02.06 19:54 |
|
|
Обичам да вървя.
Да вървя в този голям град.
По моите улици с моите дърветa, които са различни.
Да вървя без посока, без цел.
Сама.
Да мисля.
И да раждам мисли.
Когато вървя мисълта ми е най - чиста.
Да срещам различни лица като отговори, които търся.
Да гледам витрините.
Да се оглеждам в тях.
Да се лутам в лабиринт, който познавам.
Да търси нови места.
Да бягам щом трябва.
Да спирам от измислените правила.
Да се качвам.
Да слизам.
Да бъда само със себе си.
И може би да те срещна.
Теб - реалността, живота.
Да те наблюдавам отстрани.
И да усетя своето присъствие в света около мен.
Да се почувствам толкова малка.
Да бъда значима в моя момент.
Да се усмихвам на лица, които не познавам.
Да давам път на бързащите и да изчаквам изоставащите.
Да диктувам своето време и скорост.
Да бъда различна по свое му, защото съм такава.
Да си пея на ум.
Да чувам мислите си и онези, които минават от части покрай мен.
Като различни монолози в един и същ филм.
Забавно.
Понякога тъжно.
Случва се някой друг да каже твоите реплики.
Просто се заслушай.
Да попадаш в ситуации.
Да желаеш техните роли или да бягаш щом усетиш техния страх.
Да минаваш по познати и да се луташ из непознати.
Да крачиш бодро.
Да вървиш унил.
Така да стигнеш до дома, където знаеш кой си,
защото по пътя си намерил себе си.
Lagrima
|
| |
|
|
|