Странно, може би шофирането при мен е едно от малкото неща които изобщо не се повлияха от бременността, раждането и следродилния период. Може би защото просто нямаше да има как иначе да върша каквото и да било, най-малкото да ходя на работа. (не че това е толкова лош вариант де ;-))) И ние където живеем, въпреки че има градски транспорт, сме в покрайнините на града и с кола е най-лесно. А и на работа ходя с кола, дори ако взема влака, трябва да се закарам до гарата така или иначе, а сега вече не взимам дори и влака защото не може да се разчита на него и само се изнервям. Единствено ме притеснява това, че съм зверски уморена, най-вече сутрин когато отивам на работа, а това все пак е доста опасно за шофирането. Ама какво да се прави - пускам си да ми духа студен въздух в лицето, щипя се, бия си шамари или пея с радиото. На няколко пъти ми се случва да си изпусна изхода на магистралата, явно когато включвам на автопилот, но наскоро не ми се е случвало слава богу. Май през лятото е по-лесно, сега като започне да намалява деня не ми се мисли - отивам по тъмно на работа, а като се прибирам пак е тъмно.....
Но пък съм станала определено по-нервен пътник - само правя забележки на мъжът ми и драматизирам - ама и той понякога е за бой, въпреки че не може да се сравнява с баща ми (от чието каране и мъжът ми изпитва ужас). Когато отидем в България и се наложи да ни вози баща ни и двамата се вкопчваме в седалките.....
Иначе, защо не караш с мъжът ти първоначално, ако те е страх сама - така постепенно ще се отпуснеш пак. Защото аз ако не карах след като се роди Анна, щеше да ни е много скучно ежедневието, е все щях да намеря накакво разрешение, но много от нещата които правех нямаше да можем да гиправим без колата. А с две деца е още по-трудно, особено ако сте на такова място както описваш. Дано премине това.
Анна 07/09/2002
|