|
Знаете ли, от известно време ме вълнува този въпрос - само аз ли претърпях такива странни личностни метаморфози или това си е резултат от майчинството по принцип. 
Нямам предвид тривиалните промени, от сорта на "разбрах какво е отговорност", "животът ми доби смисъл", '"не ми остава време за нищо" и т.н. и т.н., те са ясни. Иде реч за далеч по-елементарни неща, които приписвах на бременността и съответните хормонални вълнения, но които изненадващо наблюдавам и сега, десет месеца по-късно. 
Пример - аз си бях едно ведро, усмихнато създание, с доста натоварен социален и професионален живот. Организирана, с бистър разсъдък и реалистичен поглед към света. Родих първото си дете сравнително късно, на 28. Докато бях с корема, подминавах с търпение слабоумните си прояви - крехка моминска душа, лесна ранимост и не много лека параноя Виках си, айде, ще мине, нали майка се не става лесно... :)
Всичко приключи, забравих го даже, но що да видя - туй аз ли съм и тъй ли ще я карам занапред?!? Превърнала съм се в нещо непознато!!! Разсеяна съм донемай къде; решения взимам сякаш ми е за пръв път /а инак 4 години съм била сравнително успешен мениджър на голям екип.../; задавам абсолютно идиотски въпроси, понякога и с идиотски гласец; преследват ме разнообразни параноични видения - как умира някой близък или друго, не по-малко трагично събитие; когато пътуваме без детето звъня по 1534 пъти на майка ми, която е с него - не зная защо; не ми се излиза изобщо, а преди бях лицензирана купонджийка; шофьор съм от сто години, карах добре - бързо, но разумно... сега съм типичната клявка зад волана, оглеждам се като луда и се влача едва-едва. Дори когато съм сама в колата!!! Ужас...
И така нататък, безкраен е списъкът с уродства, да не прекалявам... Само при мен ли се наблюдават подобни обезпокояващи изменения и дали са временни те??? Все си представях, че ще се променя след раждането, ама чак пък да откача... Предполагах, че ще започна да плача на филмите и да се умилявам при вида на скупчени в игра дечица, но нищо подобно и нищо нормално не ме застигна Забелязвам, че и спътникът ми в живота от време на време ме наблюдава с безпокойство и стаена почуда - явно и той прехвърля в ума си моята същност Преди и Сега...
Хайде, признайте, има ли и други, дето очевидно са разделили половината си мозък с детето си? Успокойте ме...
|
Само аз ли се промених така?!
