Боже, Боже, а си мислех, че само аз затъпявам неудържимо!
И аз съм от късно родилите (30), отдадена на професията, организирана, рационална, вечно забързана . . . Елате да ме видите сега - дребни неща ми струват стократно повече усилия, защото не успявам да ги организирам по най-разумния начин, мисля толкова бавно, че всяка мисъл сякаш я чувам как се търкаля и преобръща в празната ми тиква , забравям така, че ако имаше шампионат по тая дисциплина сигурно щях да съм в призовата тройка, ядосвам се за невероятни неща, треперя над детето сякаш е от стъкло, и най-дребният проблем ме вади от равновесие, не мога да вържа две смислени изречения (и на мен едната ми диплома е филоложка). С една дума - кукувица! Лошото при мен е, че се върнах на работа, а акълът ми още отсъства - не мога да се отдам напълно на служебните ангажиманти, често се хващам, че се опитвам да не заспя на работното място (дали кодексът предвижда наказание за това?), вечер съм прекалено уморена, за да се радвам пълноценно на детето. Абе, ни риба, ни рак. Надявам се, че с времето нещата ще се подобрят, че хич не се харесвам такава.