Нормално е да се чувстваш така, но ми се струва, че поне 75% от причините за това състояние се дължат на затворения начин на живот, който тотално контрастира на предишния. Сега носиш цялата отговорност за съвсем отделен човек, който не може да ходи, да се измие, да се нахрани и какво ли още не. Същите тези неща трябва да ги свършиш и за себе си, с простичката цел да се съхраниш физически. Трудно остава време да използваш мислите си поне за малко в твоя угода.
Аз също мислех, че съм се променила. Хубавото е, че се оказа, че не е съвсем така. През летата гостувах за по месец при роднините си във Варна и въпреки, че не можех да оставя малката просто така за цял ден при някого, само възможността да изчезна за 2-3 ч по дискотеките или кръчмите докато тя спи, ме направи нов човек :-))). Виждах се с приятелки, които не се вълнуват само от деца, успявах да свърша разни хубави неща, като да си направя зъбите или да си напазарувам дрехи за мен :-))). Имах възможност и да си правя любимите кросове на воля, въпреки че се оказа, че не ми се иска вече толкова често да бягам по цял час.
Направих си извод, че не детето ме е променило, а задълженията около него. Ако се прехвърлят на друг част от тези задължения, ще съм си пак същата.
За шофирането - отдавна не съм същия смел шофьор, особено след като загубих няколко приятели след различни катастрофи. Карам с такава скорост, с каквато се чувствам сигурна. Ако се налага, и по магистралата карам с 60, ако ще да пътувам по 14ч до Варна. Не знам дали щеше да е друго, но ако не карам аз колата, няма кой да я кара и никога не съм имала възможност да се откажа от това:-).
Възприемам параноичнте си пристъпи като проява на страх, че ако нещо се случи с мен, няма да има кой да ми отгледа детето така, както искам аз. Случва ми се да се хващам да си мисля разни глупости, но добре, че имам добри приятели да ми ги избиват от ума :-)))))
Това с гимнастиката е много добро решение за изместване на напрежението :-). Аз си изтеглих няколко филмчета , имам и няколко книжки с гимнастики и йога, та разтоварвам като се хвана, че ме напушва. Малката вече практикува покрай мен някои пози , много и е интересно, макар, че не ме издържа дълго да медитирам :-))).
|