да си кажа и аз мойте:
- откакто Анна е на ясла обикновено я води татко й сутрин, а аз я взимам. Но един път седмично, аз я водя и особено в началото (то и сега се случва), като я оставех и подкарах към работа е имало моменти в които поглеждам празното столче на задната седалка и за момент ме обхваща първо пълна амнезия ' Боже къде е Анна!!' последвана от паника 'Забравих детето вкъщи/навън/пред яслата и т.н. докато се сетя че съм я оставила в яслата. Е, това трае за части от секундата, но в такива моменти пулса ми сигурно скача на 200!...или пък спира съвсем
- май свикнах вече да е на ясла и не си представям ужасии за това какво може да й се случи там и слава богу защото иначе денят ми щеше да се превърне в кошмар.
- въпреки че вече е голяма, все още има моменти в които скачам нощем и отивам да я проверявам дали диша. Или дали не се е завила презглава с одялото и да се е задушила. Е, тя обикновено го е изритала на земята. Но веднъж си спомням беше паднала от леглото и тъй като то е ниско е продължила да си спи на земята и беше се скрила някак си в ъгъла на стаята и се сляла с разните си меки играчки. А аз отивайки да я проверя, в тъмното и полуспейки не я видях в първия момент и нададох писък който събуди мъжът ми но слава богу не я събуди нея. След това веднага я видях, но за тези две-три секунди имах чуството че ще ми се пръсне сърцето от страх и паника.

А на мъжът ми също не му липсва параноята. Той по принцип има леко сомнамбулски наклонности и преди да се роди Анна понякога скачаше насън и питаше дали сме заключили предната и задната врата, дали не съм видяла някой под прозореца и т.н. ПОсле не си спомня за това. След като се роди Анна, тези неща зачестиха и сега се буди (т.е. не е буден де, но изглежда така) и пита къде е Анна, какво прави, дали е в безопасност и разни такива.....
- Направихме си и освен осигуровката за живот и специална за Анна в случай че нещо се случи на един или двамата от нас. Все се готвим и завещание да си направим, но още не сме се организирали.
- Когато бяхме в Канада миналия месец, искахме и двамата да отидем на обиколка с лодка да гледаме китове. Идеята беше да отидем или с малка лодка (на която не взимат деца) или на голяма на която да дойде и Анна. Но решихме че ще се отегчи на голямата, а и на нея ни казаха че също доста клати. Мислехме си да я оставим на бейбиситър в хотела, но после на мен изведнъж ми дойде в акъла идеята как лодката потъва и двамата се удавяме а Анна остава на острова сама с бейбиситъра и докато те съобщят на брат ми чак във Ванкувър....абе с най-черни краски. Е, аз се оказах бременна по време на почивката и без това, така че нямах никакво желание да се клатушкам 3 часа в малко корабче в Тихия Океан за да видя гърба (и евентуално опашката) на някой кит. Така че накрая само тати отиде и после гледахме кадрите (най-вече вода, вода, вода и минимални части или струйка вода от някой кит) на безопасност на сушата.

Анна 07/09/2002

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите