Еййй, един нормален човек! Вече бях решила, че съм изперкала съвсем. Поне не съм единствена. Какво говориш? Аз мисля, че направо без мозък останах. Освен изброените от теб симптоми на типична шиэофрения, аз започнах да забравям сума неща, някои думи ми се губят (разбирай всички по-сложни от пюре, ако, пиш, мечо, водичка). Аз съм още по-дърта първескиня. Родих на 30 с ясното съзнаие, че ще бъда майка-параноичка, която умира от ужас като види пъпка или неизядена купичка. Не смея да се радвам, но има известна надежда за подобрение. Забелязвам, че с времето ставам малко по- "ербап", не се тръшкам толкова и може би се научихме да живеем заедно с малкото човече. Но за тази година сигурно съм утрепала 20 млн. нервни клетки.
Не се коси! Сигурно повечето мами са се чувствали така, но малко ще признаят, че им е трудно, че има моменти, в които съжаляват, че са родили, че не могат сами да се справят с всичко, че им липсва работата, че малките ангелчета на моменти всъщност са истински чудовища и т.н.
А относно параноята, сигурно ще ни държи винаги. Мразя мисли, които започват с "ами ако..."!!!!
Мога само да те уверя, че не си единствена и че нещата скоро няма да се променят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите