Много приятно ме изненада тази тема. Не се бях замисляла, че много хора се чувстват така. При мен е същото,... даже скоро се питах дали пък нямам Алцхаймер...
Аз родих на 30 и на 33, скоро ще направя 36.
Въпреки че децата ми леко поотраснаха (дъщеря ми скоро ще направи 5, синът ми е на 2,5) не се чувствам по-добре...
Работя от почти 2 години по 11 часа на ден, но това не ми помогна особено...
Шофирам без особен проблем с двете деца в колата и, ако не крещят много силно даже съм спокойна. Нищо друго не ми е останало...
Осъзнах, обаче, че не само, че нищо не е същото, ами и че няма никога няма да бъде. Просто няма начин. Трябва да се научим да живеем по "новия" начин и да се борим той да става все по-добър. Аз все още не съм го постигнала...

Истината е, че: "всичко е в главата".