Всички сме така... С първото бебе (бях на 23) беше точно описаната ситуация... Даже бях забравила да плета на 2 игли, ама се научих отново... А да не говорим колко кофи сълзи съм проляла за глупости - ама за глупости верно... Задето съм развалила шишето на детето (разтопено след преваряване) или баща й е загубил шапчицата й...
При тръгване на работа отначало става пълен хаос - работата ли, детето ли - онази работа с двете дини под една мишница. После постепенно всичко си идва на място, а на 5-годишна възраст нашата щерка си хареса рок-група и покрай нея и ние почнахме да ходим по мероприятия с музика на живо...
На 6 беше избягала от детската градина, за да води едно приятелче на Макдоналдс, понеже техните никога не са го водили. От Макдоналдс ги върнали с чичко полицай - ние разбрахме след като вече ги бяха намерили и понесохме историята философски - оправно е детето, не се е загубило, на трамвай се возили, право на място са отишли.... Е, малко по пантофи са ходили по улицата, ама то е против уроки...
На 7 се почнаха училищните емоции и по- точно - защо не бива сама да подписва бележника (то детето упражнило контрол над себе си), защо трябва да си пише домашното и защо в час по български не бива да си рисува в учебника по математика...
Сега е на 11, харесва Даниел Радклиф (играе Хари Потър) и вчера имаше за домашно д пише писмо на публична личност - познайте на кого писа
С малкия изживявам отново периода на затъпяване, но в по-друга форма, не сьм точно затъпяла, а съм забравила много неща, за да освободя място за медицински познания. Според науката психология забравянето е най-важното свойство на паметта.
Представяте ли си, ако не забравяхме, какъв хаос би бил в главата ни... ако помнехме за всеки ден какво точно сме правили, какво сме яли и колко пъти бебока е пълнил памперса...
Няма страшно, с израстването на децата ще се оправим
А после ще дойдат внуци
|