Уффф, Господ да ви поживи, момичета! С огромно облекчение и благост прочетох постингите ви
Мисля си, че е твърде вероятно раждането на дете, особено първо, да е много по-сериозен стрес, отколкото изглежда. Пък и никой никъде не те подготвя за точно тези психически промени, концентрацията предупреждения е предимно във физически и в чисто битов аспект. Ето защо, аз като майка не чувствам нерешителност и комплекси, дори в организацията на изцяло новото си ежедневие се справям с малко повече усилия, но пък със себе си просто не зная що да сторя!
Преди спортувах интензивно, мислех интензивно, живеех повече от динамично и преодолявах мнооого повече напрежение и трудности. Събаря ме точно това сравнение - само преди година ми се налагаше да водя безкрайно по-изтощителен живот, с по-малко свободно време от сега и с наистина повече отговорности, работата и длъжността ми бяха такива, но това не ме променяше!... Никога не съм имала проблем с речта, да кажем, говоря и пиша с любов и лекота, че и филолог съм, но сега зациклям яко и често губя мисълта си. Спя доста повече от преди, когато и на 4 часа сън се радвах, и пак съм вечно полузаспала и бавна като лемур... В главата ми имаше десетки паралелно съществуващи проблеми, но успявах да генерирам положителна енергия. През целия си живот не съм губила нищо по-значимо от химикал или ръкавици, а наскоро съм забравила някъде сакото си, без дори да помня кога и къде!!!!! Да прибавя и портмонета, ключове за кола, GSMи и т.н... Деликатната тема за секса "преди и сега" просто нямам сили да захвана, пък и там по могат да се намерят обяснения
Рядко поддържам контакт с познатите ми майки, щото се изнервям от безкрайните разговори за шишета, памперси и всякакви дребни детайли, плюс тоталното им нежелание да гледат на себе си като на все още отделни личности, със свой живот. Тази тема се опитах да дискутирам с една-две от тях, но уви... бях погледната с изумление и съчувствие, като че съм безсърдечна и егоистична кучка. Виж я ти, загрижила се за себе си, а не служи на висшата си и едничка цел да пере, храни, пои и пак да пере... Детето ми е здраво и щастливо, развива се отлично засега, но съм уверена, че за да поддържа това статукво, се нуждае от уравновесена и трезворазсъждаваща персона за майка... Дайте да съставим тука едно спешно списъче с незабавни мерки, щото не търпи се вече!! Ще загубя интереса на приятелите и мъжа си, и не на последно място - своя собствен!
От онзи ден започнах да играя отново домашната си аеробика - слагам Давид на столчето, пускам си музичката с volume na max и се чекна пред втрещеното дете :))) Спортът действа чудотворно, та това е моето първо предложение за рехабилитиращо средство, продължете вие...

P.S. Това с половината мозък беше само изразно средство за колорит, естествено, че не е буквално...