За конкурентния пазар може да си направиш справка за пазарния дял на любимата ти фирма. Данон тръгнаха при най-благоприятните условия, които можеш да си представиш. По всяка пазарна логика би трябвало да нямат никаква видима конкуренция. Дали имат, може да си направи извода всеки нормален човек, като погледне 10-на магазина. И като си направи труда да сравни колебанията на цените.
Аргумента за стандарти, контрол и прочее е ужасно смешен - няма голям производител, който да не се контролира от една организация - ДВСК, по едни и същи критерии.
За любимците от Родопея, Пършевица /те хич не са ми любимци / и прочее - направи си справка за наградените от Пловдивския панаир и прочее изложби за най-добро кисело мляко.
За наглото, нахалното и прочее - всички реклами на Данон показват удивително презрение към интелекта на потребителите. Чак в последната си измислица се пресрамиха да употребят думата "българско", и същевременно да натрапят свинщината "йогурт". Значи баба Пена от Горно Уйно е правила цял живот йогурт? Думи нямам.
Да спориш е изкуство, приятелю. Да умееш да иронизираш и да се надсмиваш, също. Така и не разбрах къде видя зъби и нокти - аз лично пиша с мекия връх на пръстите си. Бях ти споменал веднъж, че да спориш означава да противопоставяш тези. Да атакуваш позицията на опонента, а не неговата личност. С подобни елементарни похвати - обиди, квалификации и прочее - спора не става по-добър. Да не говорим за смехотворния начин да изтъкваш собственото си мнение като факт. Това, което ти мислиш, е показател за самия теб. Да го ползваш като аргумент, е меко казано, нескромно.