Обаче одел, който дава някои от липсващите отговори, а се дъни на други, няма смисъл да бъде дискутиран, нали?

Ортодоксалната физика се дъни на поне няколко места.Когато трябва да обясни полетата, взаимодействията и константите, които хем се предскавят като имплицитни и непричинени, хем се променяли с времето и то отново явно без причина.

Първо, скоростта на светлината няма начин да се променя.

Интересно ми е как си обясняваш забавянето на времето.Последното се измерва чрез трептенията на цезивия атом и изминатото разстояние от светлината.Ако времето се променя, то или честота на трептене на цезият трябва да се променя или скоростта на светлината.Кое си избираш и как си го обясняваш?

И второ, каквото и да се случва с нея, броят на молекулите няма как да се увеличи, а от там и числото на Авогадро остава същото.

Броят на молекулите наистина няма да се промени, но дали нашите измервания няма да показват друго?Защото ако промениш някоя от константите в природата, то ти автоматично би променил "метър, с който мериш" така да се каже.Това е така, защото всяко едно измерване включва в себе си съпоставяне на нещо с друго нещо.Например можеш да съпоставиш киви с портокал.Би казал, че портокала е по-светъл от кивито, както и по-голям.В такъв случай ти ще си "измерил" кивито чрез портокала.Ако портокалът потъмнее, то кивито би изглеждало по-малко по-тъмно отколкото в първия случай.Ето как портокалът, който изглежда независим от кивито, може да повлияе на описанието на второто.Пак да ти кажа, че нищо не значи нищо само по себе си, а само в случай, че е съпоставено с нещо друго.В конкретния случай би измерил различно налягане и температура в дадения обем(при промяна на "с"), което би те довело до различно число на броя на молекулите.

Това удвояване на константи нещо се отразява зле на разсъжденията ти - вече обсъждахме до какво може да доведе. И че може да е артефакт от избор на лоша отправна система, не на друго.

Няма как да минем без това.Не и докато не стигнем до консенсус дали има абсолютни неща или всичко е относително.Помисли над това:

Проблемът е много по-фундаментален.Всичко е относително спрямо абсолюта.Това е така, тъй като за да кажем, че нещо съществува, то трябва да го характеризираме или опишем.Но самото характеризиране и описание съдържа съпоставка и последваща относителност.Ето ти прост пример.Имаме сиво сферично топче.Сивият цвят изглежда да е абсолютен, но той има смисъл само съпоставен с останалите цветове.Сферата изглежда да е абсолютна, но и тя има смисъл съпоставена спрямо останалите геометрични фигури.Топчето също има смисъл, съпоставено спрямо нещо друго.Всичко е относително спрямо абсолюта и има смисъл само съпоставено с нещо друго.Съотношенията в света може да се приеме, че имат абсолютен характер, тъй като те по принцип не се променят.Примерно един кръг винаги ще има окръжност приблизително 3.14 пъти по-дълга от диаметъра си.Това представляват константите - съотношения, които винаги се запазват в природата.Но стойностите на техните характеристики могат да се променят(оставайки в същото съотноешение), също както кръгът може да се увеличи или намали n пъти, но формулата за намирането на неговите радиус, диаметър, окръжност и площ ще се запазят.

В този смисъл не са абсолютни. Но се пита, коя от трите константи съставящои константата на слабото взаимодействие не е абсолютната. Аз залагам на Планковата константа, другите нямат причина да се променят.

Чудесно!Промяната на планковата константа(Всъщност за коя по-точно говориш?Предполагам тази за дължина?) пряко би променила скоростта на светлината.Примерно ако дължината на Планк се увеличи, то фотоните биха изминали повече разстояние за същото време.Ако се промени планковото време, то тогава пък когато светлината измине същото разстояние ще е изминало различно време.Промяна в останалите планкови константи също би предизвикала промяна в скоростта на светлината, защото "c" пряко участва в изчисляването им.

Изобщо как си представяш промяна само на някои константи, след като всички те са навързани и е очевидно, че промяната на една би променила всички останали?

Сега скоростта на светлината е абсолютна - в смисъла за който важи това понятие за нея. А смисълът е, че не се променя в различните отправни системи, а не изобщо във времето.

Съгласен съм!Но тук веднага идва другият проблем.Понятието "сега" е много неправилно, когато говорим за света.Сега за мен е различно от сега за теб.Да приемем, че двамата си говорим на живо.От момента, в който аз кажа нещо до момента, в който ти го чуеш ще минат някакви части от секундата поради ограничената скорост на звука.От другата страна, от момента, в който аз извърша някакво действие до момента, в който ти го забележиш ще мине още по-малка част от секундата, но все пак някаква.Това означава, че понятието "сега" може да важи само за някоя точка от Вселената, а не за отправна система.Ето ние гледайки към далечните звезди виждаме тяхното минало, а не настояще.Същият ефект се наблюдава навсякъде около нас, но в различна степен.Така че, да, скоростта на светлината(както и всички константи) са еднакви навсякъде за момента "сега", което ще рече, че те са еднакви само за всяка една отделна точка в даден момент.Всяка една отправна система е изградена от n на брой точки и следователно нищо не пречи "с" да е различно за всички тях, тъй като те, една спрямо друга, се намират съответно в бъдещето или миналото.Всъщност това е необходимо и дори емпирично наблюдаемо.Приемайки Вселената за една отправна система, то ние можем със сигурност да кажем, че в различните нейни райони константите са различни.Това е поради промяна с 2% в някои константи, за които писахме.Промяна, която е отчетена чрез наблюдение на далечни звезди.

По наблюденията съдим, че физичните закони са еднакви в доста големи области от вселената. Промяна на скоростта на светлината някъде би довела до наблюдаем ефект от нас. Засега има много други причини, които да обяснят локалните ефекти по вселената, отколкото промяна на скоростта на светлината.

По-голямата част от видимата Вселена всъщност представлява миналото и.И в тази по-голяма част изглежда константите са по-различни.Освен това е трудно да определим какви точно са константите във другите части на Вселената.Прост пример.Ако гравитацията е била по-силна в миналото, то това би обяснило тъмната материя.Но следвайки презумцията, че константите са същите, ние си измисляме несъществуваща материя и така подминаваме проблема.Така че по наблюденията не можем да съдим, тъй като сме прекалено пристрастни и предубедени.

Но тук почваме да дискутираме физиката изобщо, а зарязваме геоцентричният модел. Приключихме ли с него, да го отписвам вече?

Ами физиката ни е нужна в дискусията за геоцентризма, тъй като той трябва да не нарушава физичните закони.На мен лично ми е най-важно да ти докажа, че абсолютни параметри в света няма, а само абсолютни зависимости.Иначе не виждам как ще приемеш идеята(тъй като си школуван в ортодоксалната физика), че Земята има огромна гравитация, на фона на малкия си размер и липсата на ядрени реакции.

Не, естествено. Електронът е носителят на свойства, не виртуалните частици - те само пренасят взаимодействието чрез полето, създавано от електронът.

Как електронът създава поле?Как една елементарна частица може да създава енергия, тъй като полето е точно енергия.Всъщност без полетата не би имало взаимодействия и всичко би било статично, а при това положение енергия не би съществувала.

не разбрах, защо елементарната частица трябва да се раздува?

Защото според физиката частицата и нейното поле са едно и също нещо.

Както е често явление в квантовата механика - можем да изчислим резултатът но само като вероятности, без да можем да проследим причина на микрониво.

Целта трябва да е да се намери причината.Нещата не може да се случват без причина.Докато един модел не даде причини, поради които се случват нещата, за мен не е модел.

Природата си няма цели и не влага смисъл, цели и смисъл си поставя човекът.

Да, тъй като природата е неодушевена.Но Този, който е създал природата, е имал ясна цел и е вложил смисъл.Ще ти дам пример.Ентропията е нещо удивително.Всичко върви към разруха, също както светът, в духовно естество, го прави от Адам и Ева насам.Дали това е случайно?Защо физичните закони не са такива, че да водят към ред?Всъщност благодарение на ентропията можем да отречем еволюцията, както в космически план(звезди, планети, галактики), така и в биологичен.

Философията в това отношение в момента си има голям проблем, аз лично не знам как може да се реши.

Всъщност проблемът е във физиката.Светът е рационален и логичен, за разлика от това, което ни представя ортодоксалната физика.Ти наистина ли вярваш в нейните нелогизми?Частица на две места едновременно?Хем вълна, хем частица?Флуктуации от нищото?Призрачно влияние на разстояние(квантово преплитане)?Що за абсурди са това?Бог е създал света логичен и с принципи, които можем да проумеем.

Всъщност фактът, че квантовата механика не може да се обедини с другата физика, показва, че нещо не е наред с нея(или с другата част от физиката).Не може на различни нива в света да действат различни принципи, особено ирационални.

Общувал съм, просто мога да правя обобщения до които те не достигат поради ограниченията които са си наложили.

Няма статистика, която да показва, че християните са с нещо по-различни от средностатистическите хора.Имаме си и гении, и по-елементарни хора, както във всяка една средна извадка от социума.Фактът, че си християнин, не детерминира по никакъв начин качествата, които притежаваш.Нито обратното.

Но тук има нещо друго важно.Ако ти си истински християнин, то ти няма да си еманципиран по посока на света.За теб ще са по-важни духовните неща и връзката с Бога.В този ред на мисли един истински християнин трудно може да бъде сред първите на този свят.Още повече, че хората, които решават кой да е известен и кой не, са директно свързани със Сатаната.Всички тези факти водят до това, че сред известните и "успели" личности, христистияните са малко.

Така е. Но идеята за Бог е твърде елементарна, за да затвори нашето незнание с привидно обяснение.

Значи поредица от случайности и свят от нищото, пълен с нелогизми и ирационалности, който все пак е създал нещо организирано и подредено, способно да разсъждава и чувства, звучи по-логично, така ли?Мисля, че тук е въпрос на гледна точка кое е елементарна идея и кое логична.

ВИнаги тази идея може да бъде ограничена още, без да влизаме в противоречие с теоремата на Гьодел :)

Тук съм съгласен.Именно това се опитвам и аз да направя.Да извлека фундаменталните принципи на света(в случая във физиката), които са имплицитни.В това отношение науката не прави нищо по въпроса.В ортодоксалната физика е нужен Бог много повече, отколкото в моите разсъждения за света.

Фундаменталните причинно-следствени връзки в света на физиката трябва да са много по-прости от физичните зависимости, които дори не изглежда да са имплицитни(а дори и физиката не го твърди, след като казва, че те могат да се променят(в миналото)).Така че остава въпросът - кой/кои са имплицитните закони, на които се подчинява физиката?Това е много важен въпрос и трябва да е на дневен ред за физиците и философите.Това ще ни доведе и до теорията на всичко.

Затова и науката се прави и проверява от много хора. Вероятността всички да влязат в такова състояние намалява експоненциално с броят им. Резултатите от някакви експерименти се приемат за съществено обсъждане едва когато независими екипи ги препотвърдят.

Ами масите от хора винаги са грешали, защото те са избрали широката порта.Така, че за мен мнозинството не е авторитет.А сред учените има много разногласия и различни течения.Така както има хелиоцентрици, има и геоцентрици, а също и твърде много егоцентрици(всъщност те са реалното мнозинство) :).Защо да вярвам на първите?Само защото са повече от вторите ли?

Ако звездите могат да се счита за една сравнително хомогенна сфера около земята (и куха в средната си област, дето са земята, слънцето и близките планети), такава сфера образува в кухината со постоянен потенциал. Ето ти ТУК на руски, хората са го сметнали полето в разни ситуации. Постоянен потенциал означава, че градиентът е нула. Силата с която действа гравитационен обект на нещо е пропорционална на градиента на полето в точката на действието. По горната логика цялата съвкупност от звезди няма да действа по никакъв начин върху земята, слънцето, планетите и най-вече геостационарните спътници. Не само че няма да ги въртят (те не се и въртят!), а няма и да ги привличат, за да ги уравновесяват да не паднат на земята. Така че въпросът какво държи геостационарните спътници в геоцентризна да не изпопадат на земята стои със страшна сила.

Мисля, че не си ме разбрал правилно.Първият път, когато ти споменах за това, аз казах, че цялата Вселена би влияла на спътниците.Но това не е така.Ако спътника се намира от източната страна на Земята, то само звездите в изтучното полукълбо на Вселената биха му влияли.Нека вземе друг пример за аналог.Пръстените около планетите са добър избор.Ако махнем Сатурн и оставим само неговите пръстени, които се въртят около оста си, то едно тяло поставено в окръжността в тях, според теб, неподвижно ли ще стои?Защото така както го обясни излиза, че гравитацията на пръстените(в случая) не би придала никакво движение на тялото.Според мен то(тялото) ще се върти заедно с пръстени около централната точка.Нарочно ти дадох примера с премахнат Сатурн, защото гравитацията на Земята отвъд стационарната орбита се пренебрегва.

Не само безгравитационен област, десетте тела ако са равнометрно разпръснати около земята са кандидати да създадат безгравитационно кълбо, в което ще действа само гравитацията на централното тяло.

Да, това е въображаемата сфера, която се простира от Земята до стационарната орбита.

П.С. Става ли да маркираш в някакъв цвят откъсите от моите постове, на които отговаряш?:)