Директно - никъде, но и обратното не е казано, което е странно, предвид важността на такъв факт.Представата, коята създава Библията, е за орбитиращо Слънце - неслучайно хилядолетия наред хората са вярвали в това.За Земята пише, че е окачена на нищо, така че да не се "поклати".Това за мен е намек за стационарност.Интересно е, че пише, че Земята е окачена на нищо - факт, който древните няма от къде да са знаели.Освен това при орбитиращо Слънце и движеща се Земя около оста си, само затормозяваме геоцентризма, а единствения факт, който бихме описали е махалото на Фуко.

След като нищо не е казано по този случай, как се стига до представата за орбитиращото слънце? Възможно е тази представа да се е създала поради слабата грамотност на някогашното население, възможно е по друга причина. Но това означава, че това е просто заблуда. Още повече, че съвременните факти, както виждаш, много трудно се обясняват с такъв модел и много лесно - с хелиоцентричен. Не случайно Коперник е стигнал до този модел - ако геоцентричният вършеше практическа работа, никой нямаше да го пипа.

Колкото до окачването на нищо - това е нонсенс. Но в Библията е пълно с такива, така че това не би трябвало да се счита за информация.

При движеща се земя около оста си огромно количество факти си идват на мястото. Не трябва да свързваш далечните звезди с някаква сила със земята. Законът на Нютон за гравитацията става приложим. Луната получава обяснимо движение съгласно законите на Кеплер. Геостационарните спътници намират естествено обяснение, махалото на Фуко отива съвсем накрая на тая опашка. Остават едни много по-дребни проблеми - годишното движение на вселената по небосклона, аберацията, паралакса. Но следващата парадигма е много по-лесна - движение около слънцето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите