Добре де, дадох добър пример за това, че пропорционалното увеличение на всички маси може да даде наблюдаем ефект, т.е. да бъде открито. Ами същото е с енергиите, поради връзката на пълната енергия и масата на една система о Айнщайн. Може да не е толкова очевидно, но принципът е същият - енергията не участва само в пропорционалност както и масата, по тази причина всеобща промяна на енергията може да бъде уловена. Също по тази причина може да се изгради абсолютна система за отчитане на енергията. Такава не се ползва защото за повечето нужди добра работа върши произволният избор за начално отчитане на енергията. Ползва се само за космологични цели, свързани с енергията на вакуума и нейните ефекти. Но това е само за удобство и не трябва да ни заблуждава. Именно по тази причина философите, които споменаваш, бъркат. Но предполагам, че до тях има едно поне 120 години. По-съвременните философи са по-предпазливи :)

Полярната звезда не само че не е неподвижна, но има и едно свойство което имат всички звезди - светлината от нея търпи константна аберация, около 40 секунди годишно. Тази аберация е в противоположна посока на отместването според паралакса, и е открита още преди 250 години. Именно аберацията е основно свойство на хелиоцентричният модел, той я предсказва и тя го потвърждава. Какво ще прави еднаква аберация за всички звезди в геоцентричният модел? Няма обяснение.

Ако планетите обикалят около слънцето, а земята е вътре в кръговете на техните траектории, при положение че слънцето обикаля около земята би трябвало планетите да се чувстват в система на двойна звезда, и орбитите им да са силно неустойчиви - нещо, което е се наблюдава. Което е минус за геоцентричният модел. Изобщо, ако се намеси гравитация в геоцентричният модел, той се проваля по всички показатели.

И последно, Полярната звезда не обикаля около земята. Вертикалният и ъгъл и азимутът е постоянен, за да обикаля около земята той трябва за определен период да приема всички стойности от 0 до 360 градуса, както при звездите в екваториалната плоскост например. Изобщо, звездите извън екваториалната плоскост не обикалят около земята, а се движат по основата на конус високо горе или долу спрямо екваториалната плоскост. Което не знам с какво въздействие се обяснява от геоцентричният модел.

Колкото до това, кой модел е верен - геоцентричният или хелиоцентричният - и двата са верни. Всеки от тях описва наблюдението от различна отправна система. Просто хелиоцентричният води до много по-опростено описание на света и до проста физика. В него и законът за гравитацията е много прост, за разлика от геоцентричният модел. Там законът за гравитацията е ужасен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите