Причината времето да се държи така? Времето е качество на материята, не е самостоятелна субстанция. Ние знаем, че времето се забавя при силна гравитация. В геоцентричният модел земята е единственият кандидат с такава силна гравитация. Следователно времето тук трябва да е по-бавно. Което ще доведе до наблюдение на синьо отместване в спектъра на останалите звезди. Което пък противоречи на наблюденията.

Времето не е качество на материята, а инструмент, който представлява съпоставяне на едно движение с друго.

За да бъде светлинатав някаква отправна система с намалена скорост, трябва това да се случи в цялото пространство. Което е само ефект от избора на отправната система. Неудачен избор. Скоростта на светлината като параметър, участващ в геометрията на пространството, зависи само от промяната в тази геометрия, което се извършва от гравитацията. Тоест в силна гравитация скоростта на светлината във вакуум ще намалява. Но това няма да е в цялата отправна система, защото силната гравитация е локална конструкция. Приеми, че няма реална физическа ситуация, в която в една отпрвна система да се наблюдава всеобща промяна на времето. Още повече, че величината на скоростта на светлината е приета чрез аксиома за константа, което дава основание две различни отправни системи да си ликвидират произвола в избора си на координати за описание.

След като Земята притежава огромна гравитация, значи колкото повече се приближава светлината до нас, толкова повече ще намалява скоростта си.Това означава, че докато е пътувала през космоса тя се е движела много по-бързо спрямо момента, когато е близо до нас.И не само светлината се е движела по-бързо, ами и всички процеси далеч от нас ще изглеждат "забързани".И след като процесите там са забързани, то ако сложим часовник там, той ще избързва спрямо този на Земята.Точно затова казвам, че времето на далечните звезди тече много по-бързо.

Еклиптиката не може да е различна за всяка звезда, нали? Докато тези явления внасят периодично движение на всяка отделна звезда, отклоняващо се от движението на цялата небесна сфера.

Движението е различно не защото еклиптиката е различна, а защото звездите са на различно разстояние спрямо Земята.И тяхното отместване се забелязва различно.Едно е един човек на 100 метра да се премести един метър встрани, друго е човек на 1 км да го направи.

Това няма значение за случая. Колкото и да е малка масата на едно тяло, за да се задържи на дадена орбита, гравитационната сила която му действа към центъра трябва да се уравновесява с центробежната сила която го дърпа навън (иначе ще се отдалечава и ще намалява ъгловата си скорост по небесната сфера, или ще пада). Именно тук възниква проблемът: ако звездите са на различни разстояния от земята, то няма начин гравитационната сила на земята да ги кара да се въртят с еднакви ъглови скорости по небето. Спомни си законите на Кеплер, там ясно е казано това. Звездите нарушават тези закони, следователно не земната гравитация е това, която ги задържа.

Същото се отнася и за скоростта на времето. Свръхчувствителните опити на Паунд и Ребка навремето показаха, че скоростта на процесите зависи от силата на гравитацията и се забавя с нейното засилване. Въпреки това, спектрите идващи от планетите и от далечните звезди показват нищожна разлика в тиктакането на атомите излъчили свтлината. И вече от много далечни разстояния показват нарастващо червено отместване, което ако много искаш може да интерпретираш като забавяне на времето. Но то е обратно на геоцентричният модел който предлагаш.

Звездите действително се отдалечават от нас.Наблюдаваме червено отместване и то доказва този факт.Колкото повече се отдалечават звездите от нас, толкова повече енергия губят, което означава, че времето за тях започва да тече все по-бързо, което пък ги ускорява спрямо нас и това ускорение компенсира намалената ъглова скорост.Реално звездите далеч не се въртят с еднакви скорости.Просто колкото по далечна е една звезда, толкова по-забързано е времето там, респективно всички процеси, които протичат.И ако на Земята е минал един ден, то на звезда на 1 000 св.г. може да са минали 10 години, а на звезда на 1 000 000 св.г. - 10 000.Примерно.От Земята обаче изглежда, че всички звезди обикалят с еднаква скорост около нас.

След като за звездите минава много повече време, отколкото за нас, то и светлината, която идват от тях към нас е много повече.Но защо не я наблюдаваме?Всъщност ние я регистрираме, без дори да осъзнаваме, че тя идва от тях.

Колкото по-далеч от нас се намира една звезда, толкова повече разстояние изминава тя, за да се премести с определени градуси по небесната сфера, погледнато от Земята.Тя обаче излъчва светлина през всичкото това разстояние, което изминава.Тази светлина обаче пристига при нас концентрирана в една точка.Това, което се получава е интерференция на всички тези вълни.Интерференчните максимуми ние регистрираме като изключително силни лъчи, а минимумите като микровълново фоново лъчение.Тези двете(особено силните лъчи) са загадки за космологията, които геоцентризма описва перфектно.Така между другото може да се реши и парадокса на Олберс.По-голямото количество светлина, което до стига до нас интерферира и затова Вселената изглежда тъмна.

Малкото светлина във видимия спектър, която достига до нас, е изместена в червено, защото всички звезди се отдалечават от нас пропорционално, заради центробежните сили.

".....Така стана ли по-ясен проблемът?"

Ами отново не ти разбрах въпроса, но имам опасения, че все още не си разбрал орбитата, по която Слънцето се движи около Земята.Ако има някакъв проблем все пак, то той трябва да се наблюдава аналогично и в хелиоцентризма.Защо там го няма?Гледай на геоцентризма, като на обратна версия на хелиоцентризма.На мястото на Земята е Слънцето, което има маса, каквато смятаме, че Земята има и обратното.

"...Намери някой удобен и проиграй ситуацията както си я представяш, бързо ще се убедиш колко катастрофално ще е положението..."

Дори не ми е нужен симулатор.Вече сме наблюдавали система с две звезди и поне една стабилна планета, при това подобна на Земята.

https://www.youtube.com/watch?v=488CR2IYiBM

Дори виж какво пише в описанието на клипа - новооткрита екзопланета предизвиква любопитство, тъй като обикаля само около една от звездите в бинарна система, почти игнорирайки другата.

От това можем да заключим, че тази система е подобна на нашата, а щом там се наблюдава стабилна планета, то няма проблем и тук.Изобщо при милиарди възможни вариации няма как поне една от тях да не предполага стабилна система.

Но аз питах, на какви факти почива твърдението, че масите се увеличават в гравитационно поле? Ако погледнеш формулите, енергията която получават телата в гравитационно поле е отрицателна, реално те губят енергия :) По простата логика, че на тяло в гравитационно поле ще му трябва повече енергия, за да напусне полето, т.е. да отиде в безкрайност. В този смисъл телата в гравитационно поле трабва да намаляват масата си. Но, дори да допуснем че се увеличава тази маса с идване на някаква енергия, каква е количествената величина на това увеличение? В смисъл, има ли практически наблюдаем ефект или няма? Защото ако масата се увеличи с 0.000001%, голям праз че се е увеличила, нали? Аз нбе виждам основание за твърдението, че абсолютната маса ще стане много по-голяма.

Енергията на телата в гравитационно поле се увеличава.Това е така първо защото гравитационното поле е чорба от кванти(не е изкривяване на мистериозно "пространство-време"(което звучи смешно дори)), които буквално "наводняват" всичко в обсега си, с което му предават своята енергия, и второ защото телата се ускоряват от гравитационните полета.Ускорението е енергия, а тя е пряко свързана с масата, тъй като енергията представлява поток от кванти.