"Да приемем, че имаме 2 отправни системи с по три тела."

Разсъжденията ти стават погрешни още от тук. Всяка отправна система описва цялото пространство и всички тела. Няма как да разделиш телата между различните отправни системи. Отправната система е абстракция, валидна за всички обекти.


"Какво следва от това?Повече енергия означава повече време за предвижване на всички кванти.Това означава, че телата във втората система ще се движат 3 пъти по-бавно от тези в първата"

Ами не означава това. Не виждам пряка връзка между количеството енергия и "скоростта на придвиждане", каквото и да значи това. Ако телата са кванти, то енергията им е пропорционална на честотата, но независимо от това скоростта им е една и съща - скоростта на светлината във вакуум. Скоростта на светлината много слабо зависи от гравитационните ефекти, т.е. в някаква малка област ако се натрупа много маса, максималната скорост на движение на квантите в тази област само намалява. Но това няма ефект в отправната система, тя описва цялото пространство и всички тела.


"Ако гледаме обаче от една от системите към другата, ще забележим, че тя или сякаш е забързана или сякаш е забавена. "

Това също не е коректно. Ако разглеждаме Нютоновата физика, времето там е абсолютно, то не зависи от отправната система по определение. Ако разглеждаме теорията на относителността, там също е некоректно да се говори в термини "времето се забързва или забавя" за другата система. Можем да говорим само, че някои конкретни процеси са забързани или забавени, сравнение между двете системи. При това не трябва да се бъркаме, че забелязваме това "гледайки", т.е. получавайки светлина от събитията. Светлината идва за крайно време и закъснението и зависи от геометрията на наблюдението, тя не е добър индикатор за скоростта на процесите. Но не можем да изкажем такова глобално твърдение, което и да е вярно, каквото изказваш ти.


"Същото наблюдаваме с далечните звезди, които се движат твърде бързо около центъра на галактиките си.От там се прави грешното предположение, че трябва да има свръхмаса, която да задържа тези звезди.Всъщност те орбитират с нормална скорост, но скоростта на времето там е по-голяма от тази на Земята. "

А какво друго предположение може да се направи? Ако е валиден законът за гравитацията какъвто го е формулирал Нютон (а имаме основание да мислим, че е валиден, по други индиректни наблюдения), това е единственото разумно предположение. Скоростта на времето ние можем да определим там по изместването на излъченият спектър, ако времето върви по-бавно, трептенията на атомите ще се забавят и излъченият спектър ще е изместен към червеният край. За тези звезди в галактиката обаче това не се наблюдава, което с голяма доза на сигурност ни убеждава, че от там, от където е излъчена наблюдаваната светлина, времето има същият ход както при нас.


"Но ако всички физични процеси в дадена отправна система са се ускорили спрямо друга, тогава вече има смисъл нали?Това се опитвам да кажа от няколко поста вече. "

Това само е ефект на отправната система - значи избираме такава, от която в целият свят времето се забавя. Такова свойство имат само неинерциалните системи, като въртящата се, която лежи в основата на геоцентричният модел. Тоест геоцентричният модел може да бъде източник за такива проблеми. Именно по тази причина е избран хелиоцентричният модел, който е много по-близък до инерциалните системи, в които физиката е максимално проста. Да напомня, всяка отправна система описва всички обекти. Ако в една отправна система обектите имат по-особено поведение от друга, проблемът е в изборът на отправната система.


"Ако светлината наистина се забавя заради взаимодействието със средата, то защо когато измерим скоростта и от определената отправна система - тя пак си е 300 000км/с?Защо само измерена от друга отправна система скоростта и намалява? "

Пак некоректен изказ: "измерване от друга система". Правилното е "измерване в друга система", защото отправната система включва всичко, всичко е вътре в нея.

Във всяка отправна система скоростта на светлината е една и съща. Това е основното положение на теорията на относителността, и с много голяма точност то е доказано експериментално.


"Представи си, че се намираш на края на асфалтов път, който става постепенно черен.Към теб идва засилена кола, която намаля скоростта си на черния път.Погледнато от черния път, както и от страничен наблюдател, тя все ще намалява скоростта си, нали така?Защо при светлината не наблюдаваме същото? "

Поведението на светлината е експериментален факт и се приема за аксиома в теорията. Но ако много настояваш за отговор, той може да бъде такъв: скоростта на светлината е константен параметър на геометрията на псевдоевклидовото пространство, в което се намираме ние и нашият свят. Като константен параметър няма как да се променя, нали? :)


"Доколкото знам константата "c" отдавна присъства във физичните формули.Значи все пак си има и солидна математическа основа това твърдение. "

Скоростта на светлината във формулите често влиза като отношение на скорости, както по други начини. Но свойството и да е една и съща по величина в различните отправни системи е допълнителен факт, който няма значение за тези формули. Той няма значение ако разглеждаме света само от една отправна система, А физичните формули се извеждат винаги за една система, физиката в 99% от случаите се изучава само в една отправна система.


"Вселената орбитира около своя център - Земята.Това е поради огромата гравитация на нашата планета.Полярната звезда орбитира около Земята, но тъй като е твърде далеч нейното изместване на небето е много трудно да бъде измерено"

Паралаксът и аберацията са периодични движения в различни посоки с период една година. При това аберацията е доста разнопосочно движение в зависимост от местоположението на звездата за която се отнася. Това излиза извън идеята че вселената като цяло орбитира около земята, и силно усложнява картинката. Вселената като че ли диша разнопосочно с период 1 година? :)

Доколкото разбирам, ти разчиташ, че гравитацията на земята задържа звездите. Но тогава те ще се движат по небесната сфера с различна ъглова скорост (тъй като са на различно разстояние, според законите на Кеплер. Което не се наблюдава. Ако случайно считаш, че те са на едно и също разстояние, то тогава слънцето трябва силно да ги размества, защото според периода си на обикаляне то е практически в тяхната плоскост. Всички предположения водят до конфликт с наблюденията.


"Не разбрах за каква компенсация на центробежна сила ми говориш? "

Ако звездите са на различно разстояние от земята, според гравитацията на Нютон трябва да се движат с различна ъглова скорост по небосклона. И ако се движат с еднаква, по-далечните трябва да бъдат удържани от допълнителна сила, в случая компенсираща центробежната, защото линейната им скорост е различна.

Ако пък са на еднакво разстояние, проблемът със слънцето по-горе..


"Слънцето всеки ден пресича екватора, също както го наблюдаваме.В никакъв случай не се задържа над еклиптиката.Трябва да призная, че първия път и аз се обърках като теб, защото е неясно направено."

Извинявай, но аз съм жив свидетел, че това не е вярно. Докато е лято в Австралия, през целият ден слънцето стои на тропика на Козирога. В същото време на деня (и при продължението на деня) в северното полукълбо до залеза там слънцето е ниско долу. Няма нито един момент то да пресича екватора, освен когато се смени сезона, но това не става всеки ден. Но това е един от очевидните провали на гравитацията, приложена сляпо в геоцентричният модел.


".Елипсата се измества все по на север.Така се обясняват сезоните.По същия начин и цялата Вселена орбитира около Земята. "

Проблемът тук е, че в геоцентричният модел трябва да въведеш гравитация не от самната земя, а от геометричната и ос на въртене, където високо над земната повърхност се намира геометричната точка, център на слънчевата траектория, която привлича слънцето в продължение на цял сезон. Това е провал за този модел. Това че цялата вселена извършва подобно въртене е по-незабележим, но също така силен аргумент в полза против геоцентризма с нютонова гравитация.


"Външните планети дори не обикалят около Слънцето, а описват някакви странни фигури.Нашата система изключително много прилича на система с две звезди. "

Това не е достатъчно. При двойните звезди орбитите са нестабилни, при толкова силна земна гравитация, както се предполага, външните планети трябва да се въртят около земята и често да се блъскат в слънцето (защото разстоянието до тях и до слънцето ще е еднакво, гледайки периодът им на обикаляне.


"Не забравяй, че колкото по-близо се намираш до Земята, толкова повече нараства абсолютната ти маса, тъй като си все по-близо до центъра на гравитационното поле на Земята."

Това на какви факти почива?


"...Или погледнато от друга гледна точка - времето е все по-бавно.Няма как да знаеш колко абсолютна маса има в космическите ни апарати и в Слънцето. "

И това на какви факти почива? Светлинният часовник, честотата на трептене на атомите, наблюдавана чрез излъчените от тях кванти, не показва такива следствия.

До тук виждам една изключително усложнена система, която е чисто описателна, а не физична. Описват се наблюдаемо движение, но прилагането на известните физични закони към нея и причините за движението води до неразрешими проблеми.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`