"Това вероятно се дължи на различното им положение по небесната сфера.Ако вземеш една сфера и направи точки по нея(които са аналог на звездите) и я завъртиш около оста и - какво ще наблюдаваш?Около екватора точките ще се изместват повече спрямо центъра и, отколкото тези на полюсите, които ще правят малки кръгчета около оста на сферата.Предполагам на това се дължат тези различия."

В случая не е тази ситуация, аберацията има коренно различно поведение от такива точки. Не става дума за точките по екватора, а точките около посоката в която земята се движи в хелиоцентричната система (аберацията влияе и на вертикалните на земната повърхност звезди). При това точки на различно разстояние от оста на движение се отклоняват различно. А оста на движение в хелиоцентрична система се мени, така че постепенно този ефект обхваща и отпуска все нови звезди. Невъзможно е в геоцентрична система да се измисли физически механизъм за подобно поведение.


"Този пример е аналогичен с подобен, който дадох оня ден.Тогава те попитах - ако всичко се увеличи пропорционално във Вселената, ще бъде ли усетено и ще може ли да бъде регистрирано?Тогава ти каза, че това няма да е възможно и всичко ще си е все така, и това нямало значение от физична гледна точка.Сега обаче твърдиш друго.Защо? "

Твърдя различни неща по различни въпроси. Ако всичко се увеличи пропорционално във цялата вселена, няма как да се усети, защото измерването според еталон е относително. Но изборът на еталон е важен, и наличието на повече кванти в него може да бъде усетено. Едно е да увеличиш масата на еталонът за килограм два пъти (и на всички останали маси), без да променяш броят изграждащи ги частици, съвсем друго е да увеличиш този брой. Последното е откриваемо, нали?


"Прав си, че говоря с различни понятия, но се старая да ги разяснявам.Например обясних ти какъв смисъл влагам в понятието "абсолютна енергия".Използвах думата енергия, защото "маса" не е подходяща по простата причина, че елементарните частици в моя модел участват във всички взаимодействия, не само в гравитационното.Така че те не са просто маса, те са и електрически и ядрен потенциал. "

Елементарните частици и в съвременната физика участват във всички взаимодействия, и енергията им е основна характеристика при всяко от тях. Но твоята представа за абсолютна енергия е погрешна, дотолкова, доколкото тя не се отличава от съвременната представа за енергия, а изисква да води до други следствия. Дай да се придържаме към съвременните дефиниции, те са изключително добре прецизирани. Ако имаш някакъв проблем с тях, ще го обсъдим, но да не си измисляме.


"Малко трудно, тъй като във физиката не се ползват понятия, в които да се влагат смисли, каквито аз влагам.Но ще се опитвам да се придържам до тази терминология, доколкото е възможно. "

Физиката описва нещата напълно (доколкото е възможно), тоест всяко твое понятие трябва да може еднозначно да се преведе на езикът на физиката.


"Напротив.Дори и да пропуснем факта, че светлината намалява в плътните среди, то пак имаме аргументи.Далечните галактики например трябва да се отдалечават със свръхсветлинна скорост.Това е изчислено от астрофизиците на базата на закона на Хъбъл.Освен това постоянно се появява информация за измерено забавяне/забързване на светлината.Ето последното в тази насока:

http://novinite.bg/articles/86618/Ucheni-uspyaha-da-zabavyat-skorostta-na-svetlinata

А ако светлината не е абсолютна, това слага край на възможността да измерим нещо абсолютно във Вселената.Всъщност аз вече логически ти доказах, че няма как скоростта на светлината да е абсолютна, но дори и това да е така, то бихме повдигнали въпроса - защо тя е такава и защо се движи с точно тази скорост? "

Скоростта на светлината е абсолютна в момента по постулат. Тоест това е твърдение, прието за вярно на основа опитът. И тъй като то е вътрешно непротиворечиво, няма как да се опровергае логически. От друга страна, едно е скорост на светлина, друго е скорост на фотони. Скоростта на фотоните може да е различна поради специфични фазови конструкции между тях, което да доведе до някакъв крив вълнов фронт с друга фазова и групова скорост. Под скорост на светлина се подразбира скоростта на плоска вълна. Това се разглежда в статията, и това не противоречи на постулатът че скоростта на светлината е абсолютна.

Абсолютността на тази скорост се отнася за вакуум, тоест при условие на липса на взаимодействие с материята. Което обезсмисля аргументът, че при условие на взаимодействие с материята тази скорост става друга, по-малка.

Въпросът защо скоростта на светлината е такава, няма отговор в съвременната теория (и много други подобни въпроси нямат отговор, което е напълно нормално). Важното е, че това е факт.


"Да, но пропускаш факта, че далечните звезди са с по-малко абсолютно вещество в себе си.Поради по-малката си маса те ще орбитират по-бързо около Земята.Без това предположение геоцентризмът е невъзможен, защото тогава всичко трябва да мине на една орбита.Но за да възприемеш това трябва да се откажеш от псевдо идеята, че има абсолютни неща в природата. "

Погледни законите на Кеплер, там масата на орбитиращият обект не участва (когато е много по-малка от централната звезда, т.е. когато нямаме кратна звезда). Периодът на орбитиране зависи само от масата на централната звезда и от радиусът до нея. Именно за това Сириус трябва да се движи 2.8 пъти по-бавно от Алфа Кентавър, независимо от масите си. Така че аргументът ми си остава в сила.


"Тук не мога да дам задоволително обяснение на този етап.Напълно възможно е Венера да се държи така поради центробежните сили от въртенето на Вселената."

Не разбрах, какво отношение има въртенето на Вселената и другите звезди там нейде, с някаква центробежна сила свързана с Венера? Как тези сили се предават на Венера? Вселената я дърпа гравитационно, как? След като слънцето, което е по-далеко от Венера, обикаля около земята без да му действат някакви центробежни неизвестни сили, защо на Венера само ще и действат?


"Избързват малко спрямо земното време, но спрямо времето на милиарди светлинни години от нас?Освен това масата на Земята е измерена спрямо тази на други тела около нас.Примерно спрямо Луната."

Важното на GPS-ите е, че те избързват в гравитационното поле именно на земята, и потвърждават количествено оценките на нейната маса. Това което теорията предсказва за забавянето на такова разстояние и измереното пракически съвпадат. От тук, като знаем нищожността на земната маса, картинката става ясна.

И не си прав, че масата на земята е на база околните обекти, Луната. Масата на земята е измерена за пръв път от Хенри Кавендиш през 1792 г. Той е създал торзионна везна, чрез която е могъл да измерва силата, с която се привличат гравитационно малки тела към големи оловни топки. На база тези измерения той определя гравитационната константа, участваща във формулата на Нютон. Нататък е лесно - като е известно земното ускорение, размерът на земята и гравитационната константа, масата на земята се получава с елементарна сметка.

Масата на Луната се оценява по-късно именно на основа земната маса (в този случай земята служи за еталон). Земята и Луната се въртят около общ център, и разстоянията между центровете на двете планети до този център се отнасят както обратно на техните маси. Измерването на тези разстояния става по изместването на небесната сфера, което се наблюдава от земята, като се върти около този център, и периодът на това въртене (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите