"Добре, ако вземем една част от Вселената, където времето забавя своя ход, то това ще се усети на другия край на Вселената след милиарди години, нали така?В такъв случай е съвсем уместно да говорим, че на орпределени места времето може да тече по-бавно или по-бързо. "

Причината времето да се държи така? Времето е качество на материята, не е самостоятелна субстанция. Ние знаем, че времето се забавя при силна гравитация. В геоцентричният модел земята е единственият кандидат с такава силна гравитация. Следователно времето тук трябва да е по-бавно. Което ще доведе до наблюдение на синьо отместване в спектъра на останалите звезди. Което пък противоречи на наблюденията.


"Това се съмнявам, че сам си го разбра.Но дори и в този отговор не се намира обяснение на факта, че скоростта на светлината намалява в плътните среди"

Намаляването на скоростта на светлината в плътни среди е в резултат на взаимодействие, казах вече. Материалите в които светлината е по-бавна притежават по-голям коефициент на пречупване, следователно по-голяма диелектрическа проницаемост. Следователно поляризуемостта на молекулите на материала е по-голяма. Следователно светлината може да доведе до по-големи трептения на тези молекули. Които трептения създават променливо електромагнитно поле. Променливото електромагнитно поле е форма на електриомагнитна вълна, която интерферира с падащата, и резултатът е електромагнитна вълна с по-малка фазова скорост, забавяне ан светлината в материала, с прости думи. Колкото до константноистта на светлината като параметър на геометрията: има една величина на геометрията, наречена метрика. В метриката на пространството, описвано от теорията на относителността, участва един коефициент определен от скоростта на светлината във вакуум. От валидността на тази геометрия следва, че този коефициент е константа. Мога да ти го напиша и с формули, но от това геоцентричният модел няма да прокопса.


"Ако светлината в дадена отправна система е с намалена скорост, то законите там трябва да са се изменили спрямо новата стойност на "c".А това пряко би повлияело на времето. "

За да бъде светлинатав някаква отправна система с намалена скорост, трябва това да се случи в цялото пространство. Което е само ефект от избора на отправната система. Неудачен избор. Скоростта на светлината като параметър, участващ в геометрията на пространството, зависи само от промяната в тази геометрия, което се извършва от гравитацията. Тоест в силна гравитация скоростта на светлината във вакуум ще намалява. Но това няма да е в цялата отправна система, защото силната гравитация е локална конструкция. Приеми, че няма реална физическа ситуация, в която в една отпрвна система да се наблюдава всеобща промяна на времето. Още повече, че величината на скоростта на светлината е приета чрез аксиома за константа, което дава основание две различни отправни системи да си ликвидират произвола в избора си на координати за описание.


"Съгласен съм, че скоростта на светлината е просто отношение, дори аз започнах темата точно с това твърдение.И именно защото е отношение, тя винаги се запазва.Но ако тя се забавя в някои отправни точки, то и всички останали физични параметри трябва да се забавят, за да може съотношението да се запази, спрямо тази точка.Иначе физиката се превръща в един огромен нон-сенс. "

Тъй като скоростта на светлината е еднаква в различните отправни системи, допускането в горното разсъждение е нонсенс.


"(за паралаксът и аберацията)...И двете са следствия от изкривената еклиптика, по която обикаля Вселената в продължение на една година.Няма проблем с това. "

Еклиптиката не може да е различна за всяка звезда, нали? Докато тези явления внасят периодично движение на всяка отделна звезда, отклоняващо се от движението на цялата небесна сфера.


"Не.Колкото повече се отдалечаваме от Земята, толкова повече абсолютната енергия на телата намалява.Далечните звезди са много по-леки от близките.Направо са като перца. "

Това няма значение за случая. Колкото и да е малка масата на едно тяло, за да се задържи на дадена орбита, гравитационната сила която му действа към центъра трябва да се уравновесява с центробежната сила която го дърпа навън (иначе ще се отдалечава и ще намалява ъгловата си скорост по небесната сфера, или ще пада). Именно тук възниква проблемът: ако звездите са на различни разстояния от земята, то няма начин гравитационната сила на земята да ги кара да се въртят с еднакви ъглови скорости по небето. Спомни си законите на Кеплер, там ясно е казано това. Звездите нарушават тези закони, следователно не земната гравитация е това, която ги задържа.


"Добре, значи аз съм се объркал.Трябва да си призная, че не съм много запознат с движението на Слънцето по небето на различните географски ширини.Ще формулираш ли пак въпроса си, за да разбера кое по точно е противоречие според теб? "

Въпросът е прост. Гравитацията е сила, насочена между центровете на взаимодействащите си тела (ако за простота са сферични). Такава сила по законите на Кеплер дава траектория, която лежи в плоскост, на която се намират и центровете и на двете тела. В този случай се спазва третият закон на Нютон във векторна форма - действието е равно на противодействието, т.е. силата с която земята действа на слънцето е равна на силата с която слънцето действа на земята и са в противоположни посоки.

В нашият случай, когато сме лято, слънцето се проектира на тропина на рака, т.е. сключва ъгъл с екваториалната еклиптика от 23 градуса. Значи траекторията на слънцето е по основата на конус, чийто ъгъл на върха е 134 градуса и земята се намира в този връх. Но движейки се по тази траектория, слънцето изпитва центробежна сила, лежаща в плоскостта на траекторията му, и сочеща навън. Имаме неравенство на сили: сила на привличане от слънцето към земята, и центробежна сила, която не действа в противоположна посока на земята. Под такива сили слънцето трябва да се задвижи и в рамките на един оборот да се върне в еклиптиката. За да не се случва това, трябва да действа някаква тайна сила по посока на земната ос и лежаща в плоскостта на основата на този конус. Но в тази посока няма гравитираща материя, земята е в друго направление на върха на конуса. Това няма как да се случи в система с две звезди, там се спазват законите на Кеплер. Така стана ли по-ясен проблемът?


"Е, Бог е настроил нашата система така, че да бъде стабилна.Всъщност ние няма как да знаем дали винаги е била такава, защото я наблюдаваме едва от няколко столетия.Твърде малко в космически мащаб. "

За да бъде стабилна, трябва да има сили които да я поддържат в такова състояние. Не може да бъде стабилна система от звезда, около която се въртят планети, и много по-тежка близка звезда (земята в случая). Втората звезда много бързо в исторически план ще засмуче планетите около себе си. По мрежата има много джава-симулатори на орбити около две звезди. Намери някой удобен и проиграй ситуацията както си я представяш, бързо ще се убедиш колко катастрофално ще е положението. Докато тук по исторически сведения над 2000 оборота няма съществено разместване на планетите.



"Когато се намираш в полето на дадено тяло(в случая в гравитационното поле на Земята), то ти неизбежно приемаш енергия от него.Взаимодействащите тела предават енергия едно на друго.А и ти сам отбеляза, че за да орбитират спътниците с такава скорост, то тяхната абсолютна маса трябва да е много по-голяма."

Масата на спътниците няма значение за скоростта с която орбитират (освен ако не се минава в сценария големи маси, т.е. двойна звезда), за тази скорост има значение само масата на тялото което създава гравитацията.

Но аз питах, на какви факти почива твърдението, че масите се увеличават в гравитационно поле? Ако погледнеш формулите, енергията която получават телата в гравитационно поле е отрицателна, реално те губят енергия :) По простата логика, че на тяло в гравитационно поле ще му трябва повече енергия, за да напусне полето, т.е. да отиде в безкрайност. В този смисъл телата в гравитационно поле трабва да намаляват масата си. Но, дори да допуснем че се увеличава тази маса с идване на някаква енергия, каква е количествената величина на това увеличение? В смисъл, има ли практически наблюдаем ефект или няма? Защото ако масата се увеличи с 0.000001%, голям праз че се е увеличила, нали? Аз нбе виждам основание за твърдението, че абсолютната маса ще стане много по-голяма.

Същото се отнася и за скоростта на времето. Свръхчувствителните опити на Паунд и Ребка навремето показаха, че скоростта на процесите зависи от силата на гравитацията и се забавя с нейното засилване. Въпреки това, спектрите идващи от планетите и от далечните звезди показват нищожна разлика в тиктакането на атомите излъчили свтлината. И вече от много далечни разстояния показват нарастващо червено отместване, което ако много искаш може да интерпретираш като забавяне на времето. Но то е обратно на геоцентричният модел който предлагаш.


"Прав си, че "известните" физични закони не могат да се приложат към тази система.Те и по принцип не описват света, такъв какъвто е.Затова има много парадокси, противоречия и нелогизми във физката.Направо с лопата да ги ринеш.Физиката в момента е просто една математика, която показва как се движат телата и частиците.Но тя в никакъв случай не дава логични обяснения за причините и принципите, които действат в света.В този ред на мисли за мен е абсурдно да говорим, че имаме развита физика.Развита математика - да, но физика...не мисля."

Математиката е език, на който физиката се изразява. Защото физиката работи с количествени съотношения, които се изразяват чрез математиката. Това е и разликата с философията: философията казва, това го има, това го няма, физиката оценява доколко това което го има е съществено в различни ситуации.

Не знам какво ти е абсурдно. Физиката използва еволюционните уравнения, всичките уравнения за движения са еволюционни: имаш някакви условия, и можеш да определиш какво ще се случи в бъдеще. В класическата физика тези уравнения са част от Лапласовият детерминизъм - можеш да свържеш следствие в бъдещето с причина в миналото. В този смисъл физиката изявява причините за случващото се. Съвсем друг е въпросът, дали това трябва да е нейният основен предмет, или само да предскаже резултатите при дадени условия.

Физиците са малко мързеливи хора, и за това избира удобни отправни системи, в които се пишат по-малко формули и уравнения за обяснение на нещата. Още от Нютоновата физика е известно, че такива отправни системи са инерциалните. В инерциалните системи физическите закони са най-прости, затова цялата физика е формулирана за талкива системи. Хелиоцентричният модел, за разлика от геоцентричният, се оказва много близо до инерциална система (ако не отчитаме кръговото движение на слънцето в галактиката, както и движението на самата галактика). Неинерциалните системи са тези, в които трябва да се добавят изкуствени сили, за да могат да се опишат нещата с формулите, валидни з инерциалните системи. Примерът е добавките към центробежната сила за по-далечните звезди, която да компенсира нуждата от различни ъглови скорости по небесната сфера, нуждата от допълнителни сили които да задържат геостационарните спътници да не падат, както и странна гравитация, която хем да дърпа слънцето, хем да не му отнема планетите. Всичко това в хелиоцентричната система се опростява до крайност и стават ясни причините, които движат света.

Не знам какво абсурдно виждаш в съвременната физика. Абсурдно е да прилагаш физически закони, валидни в хелиоцентричният модел, за силно неинерциални системи като геоцентричният модел, без да ги трансформираш към този модел. А трансформацията ги прави страшно грозни и несиметрични.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`