"Защо да не влияе на падащите тела?Нали точно заради гравитационното поле те падат? "

Ами завихрените около земята гравитони не спомагат за падането, което е перпендикулярно на тяхното движение. Могат само да го изкривят, ама не го правят.


"Абстрахирай се от това нещо "движещо се гравитационно поле".В твоите представи то няма еквивалент, защото си приел, че гравитацията е следствие на изкривяване на някакво мистично пространство-време.Но, както вероятно сам знаеш, стандартния модел(на който често се опираш) предвижда, че гравитацията е следствие на обмена на гравитони, а не на това, което казва Айнщайн. "

Първо, ако се абстрахирам, не остава никакъв аргумент обясняващ поведението на махалото. Второ, това е проблемът на Стандартният модел, че изисква наличие на гравитони. Затова не може да се обедини толкова просто квантовата механика и теорията на относителността - гравитоните са едно от препятствията. Квантовата механика изисква гравитони, ако гравитацията се разглежда като поле. Теорията на относителността пък твърди, че гравитацията не е поле. Схващаш ли проблемът с гравитоните? Гравитоните няма да разрешат този проблем, а само го задълбочават. Те могат да са някакъв модел в някакво приближение, но това е само приближение.


"Та...гравитоните, които орбитират около Земята, и които предизвикват гравитационното поле, карат махалото на Фуко да се движи, както и да падат телата на Земята. "

Ами това е обяснение тип Баба Яга лети и придърпва елементарните частици, осъществявайки електростатичното привличане. Един модел трябва да може да обяснява поведението на обектите, за което е призван да съществува, а не само да се твърди - около земята има А, значи това обяснява процесът В. Обяснява го как?



"1.Защо масивните тела изкривяват пространството?Аналогията, която по принцип се дава е с някаква еластична повърхност, върху, която има топки, които я огъват.Добре, ама нали топките огъват тази платформа, защото на тях им действа гравитацията на Земята, която ги привлича към себе си?В такъв случай какво кара телата да огъват пространството?Пак трябва да го наречем гравитация.И в крайна сметка излиза, че гравитацията е описана чрез....гравитация! "

Това е само аналогия за да придобиеш визуална представа за изкривяването. На нея не можеш да разчиташ за повече. Никоя аналогия не съответства напълно на оригиналът, прави ли това оригиналът да бъде нонсенс? Не го прави.


"2.Светът очевидно е триизмерен, а как си представяш изкривяване на триизмерно пространство?Този път не можеш да направиш аналогия с еластичната платформа, защото тя е двуизмерна. "

Не е нужно да си го представяме, но можем да го опишем. И само да вмъкна, изкривява се не само тримерното пространство - това не води до гравитация - а и времето. Изкривяването на времето е основният елемент в гравитацията.

Самият термин "изкривяване" е подвеждащ, тласка те към ежедневното му значение, а не това което се влага във физиката.

Знаеш какво е координатна система? Абстрактно можеш да си построиш всякаква, прокарвайки прави линии от теб до безкрайност. Но първият въпрос: може ли линиите да са безкрайно дълги? Вторият въпрос, какво е права линия?

Представи си, че нямаме тримерно пространство, а само двумерно, с геометричните свойства на сферата. Ако нарисуваш триъгълник в това пространство, сборът от ъглите му е по-голям от 180 градуса (пробвай върху някаква топка). Ако прекараш права линия (казано на физически език, ако пуснеш тяло да се движи свободно, без да му действат никакви външни сили, и проследиш тряекторията му), ще откриеш че правите линии в този свят са това, което наричаме големи окръжности на сферата, и които са с крайна дължина. Това е геометрията на сферата. Ако сега я сравниш с мисловната си абстракция, Евклидовата геометрия, която за простота ще наречем "права" геометрия, геометрията на сферата е доста крива. И е прието да се казва, че пространството (двумерното пространство на сферата), което се описва с тази геометрия е криво, изкривено пространство. Поради невъзможността да построиш евклидова геометрия върху него. Можеш само приближено, в много малка област от сферата, да построиш приближен модел на евклидовата геометрия, с точността, с която ще считаш, че сегментът от сферата е достатъчно близък до плоскост, до част от равнина.

Е, от тук идва терминологията за изкривяването на пространство-времето. Гравитацията пречи да се построи евклидов модел (освен в приближение в малки области и далече от гравитацията). При това не силата, с която се привличат телата пречи, а гравитационният потенциал. Геометрията на пространство-времето е пряка връзка с този гравитационен потенциал. Самият потенциал има смисъл при слаба гравитация, когато можем (в съответното приближение) да разглеждаме гравитацията като сила.

Нонсенс би имало, ако този модел не се съгласува с експерименталните данни. Но положението е точно обратното - този модел обяснява неща, които до този момент са останали необяснение. Твърденията за нонсенс са изключително на някаква емоционална основа, без друга обосновка.


"3.Какво представлява това пространство?От какво е зиградено?Нищо ли е?Ако е така, как така се огъва?Ако е нещо - какво е?"

От къде идва необходимостта пространството да е изградено от каквото и да било? Няма такава нужда.

Пространството е качество на материята. То е система от отношения на протяжност и отстояние. Ако няма материя, няма какво да отстои и да проявява протяжност - няма пространство. Не е нужно то да е изградено от нещо, то е проявление на изградното от нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите