Ама как можеш да тъпчеш на едно място, толкова аргументи ти каза Герисъм, че това не е възможно, че звездите ще придърпат луната, слънцето и планетите защото те са по-далече от Земята и по-близо до звездите и там силите няма да са уравновесени.

За кой път трябва да кажа, че това се наблюдава експериментално?И Луната и Слънцето се отдалечават от нас.А защо не отиват към звездите, а продължават да обикалят около Земята, също обясних.Това е така, тъй като звездите постоянно орбитират около Земята, те не са статични.Придърпвайки Слънцето и Луната към себе си, те всъщност ги завъртат заедно със себе си около Земята.Колкото по-отдалечено е тялото от нас, толкова по-силно бива придърпвано и респективно по-бързо би се отдалечавало от нас.Но ще се отдалечава докато се върти около Земята.

Ами ако спътник бъде изведен на почти същата височина като стационарните (не точно, за да не се блъсне с тях), но в обратна посока, как ще обясниш неговото поведение, че не само няма да е неподвижен, но ще прави по две обиколки за денонощие, нещо което правят спътници изведени в правилната посока на доста по-малка височина.

Как така в обратна посока?Искаш да кажеш да се движи срещу въртенето на останали спътници ли?За тази задача той трябва да притежава тяга, с която да се противопостави на земната гравитация(ако е под стационарна орбита) или просто да се задвижи, ако е на стационарна орбита.В такъв случай въртенето се обяснява с неговата тяга.

И не е само това, и нормалните геостационарни спътници не веднага успяват да ги изведат на кръгова екваториална орбита (например защото Байконур е твърде далеч от екватора, такава орбита се нарича геосинхронна, за разлика от стационарната) и ако не е екваториална спътника описва осморки гледан от Земята, ако тя е неподвижна какво значение има в каква посока ще изстрелят спътника.

Това е така, защото спътникът се движи в синхрон с Вселената.Тя също описва осморки, при въртенето си около Земята.Аналемата показва това.