"Сега те разбрах какво имаш предвид.Това вероятно е следствие от движението на звездите помежду им.Все пак там времето тече много по-бързо и една звезда, която обикаля около галактиката си, може да се движи по небесната повече и по хаотично от другите. "

Ами много странни закономерности има това движение на звездите. Прекалено е организирано, и прекалено големи корелации в гигантски области се случват в поведението на звездите, излизащи извън причинно-следствената връзка между тях. В това е проблемът.


"И ако единственото, което можем да знаем са относителните характеристики на света, като ги съпоставяме една с друга, то защо да приемаме, че може да има нещо абсолютно, като скоростта на светлината?"

Каква е твоята дефиниция на "абсолютно измерване"? Общоприетата е: абсолютно измерване на една величина е измерване, при което се измерват непосредствено основните величини, които я структурират. Например абсолютно измерване на скорост е да измериш директно пътят и времето за което той се изминава. Косвено измерване на скорост - да я определиш чрез доплеровият ефект например, или чрез съпоставяне с друга скорост. Скоростта на светлината е измерена по такъв начин, и показва величина, която не зависи от отправната система - това е абсолютност но в по-друг смисъл. Дължината е количествена мярка на протяжност, там не е възможно абсолютно измерване защото тя е базова величина. Затова приказките с увеличение по два или пет пъти на всичко нямат смисъл.


"Знаеш ли, че със същата сила можем да приемем, че числото на Авогардо е абсолютно, а скоростта на светлината е относителна, и от физична гледна точка няма да има последствия от това?"

И двете са абсолютни по дефиниция. Скоростта на светлината допълнително е факт, че има това свойство, и изборът на стойността и само коригира еталоните ни за време и разстояние. Което е допълнително удобство. Но произволно да я извадим от абсолютност означава само да си създаваме проблеми. Да, можеш да изградиш физика, в която метърът е функция от положението върху земното кълбо, но за какво ти е това?


"Защо да твърдим това?Не съм твърдял такова нещо.Имах предвид, че електронът има електромагнитно поле около себе си, което е изградено от частици(виртуални фотони).Тези частици идват от електрона, нали?Е щом излъчва частици защо да е елементарна частица? "

Ами и това не е верно. Полето не е изградено от виртуални фотони, те само пренасят взаимодействието между електронът и друг зареден обект. Зарядът е базова физическа характеристика, като масата, и за физиката е достатъчно неговото количествено поведение. Но такива измислени модели като полето от виртуални частици предполагат следствия, които не са коректни. Примерът с разпадането на неутронът и появата на протон и позитрон добре илюстрира че моделът със съставни частици не работи. Още повече че виртуалните частици не са частици, а поведение на полето, имащо в някои отношение характер на частици.


"Една елементарна частица няма как да бъде наблюдавана и изследвана, тъй като за да бъде наблюдавано едно тяло, то трябва да излъчва нещо.Но по презумция елементарните частици са неделими и несъставени от други, така че няма как да излъчват. "

Защо да не излъчват? Електронът при рязка промяна в скоростта си излъчва фотони, така нареченото спирачно лъчение, лежащо в основата на действието на рентгеновите тръби в лекарските кабинети. В атомът електронът излъчва фотони, без да се променя в нещо различно от същият електрон. Примери много. При по-високи енергии при сблъсък на протони се получават освен същите протони и букет от всякакви други частици, в колайдера.


"Е какво ще е това взаимодействие, че да се носи?И как точно го "пренасят"?То да не е нещо веществено?Взаимодействията в природата представляват обмена на калибровъчни бозони между частиците. "

Ами всичко почива на принципът на близкодействието. Не може както си стоиш на стол да промениш нещо в аквариума който стои на пет метра от тебе. Трябва да хвърлиш един камък към него. Ти действаш на камъка, камъкът пренася това действие до аквариума, и го чупи. Тези преносители работят по подобен начин.


"Единствено частиците, отговорни за взаимодействията в природата са елементарни.Не си ме разбрал, говоря за калибровъчните бозони.Една елементарна частица със сигрурност трябва да се движи със скоростта на светлината.Всъщност според мен светът е изграден само и единствено от елементарни частици с еднакъв размер."

То хубаво според тебе, но какви експериментални основния имаш за това? Никакви, познах ли? Не е достатъчно само да си измисляш представа за света, трябва тази представа действително да има връзка с този свят. Физиката е разработила един модел с частици на база огромно количество наблюдения, Стандартният модел, ти какво можеш да му противопоставиш? Не стават така нещата.

Елементарна частица по определение е частица, която не може да бъде разделена на части, други частици. Излъчването не е делене на части, защото частицата остава същата (освен при анихилация, но там е по-различно). Електронът е такава частица от най-често срещаните, не е калибровъчен бозон, не е задължително да се движи със скоростта на светлината, тоест твоят модел не работи върху тази най-ежедневна частица. Е за какво ни е такъв модел?


"Вселената не е статична, че да привлича спътниците към нея.Не забравяй, че тя всеки ден орбитира около Земята.Привличайки спътниците над 36 000 км, тя всъщност ги повлича със себе си в орбита около Земята."

Ама чакай де, стационарните спътници в геоцентричният модел не се движат в орбита около земята, а стоят неподвижно, без обаче да падат. Ако се въртяха в орбита, не е нужна вселената за да обясниш поведението им - достатъчна е само привличащата сила на земята. Но при стационарните спътници тази сила само ще прилапа спътниците. Явно или вселената ги придърпва, или просто липсва обяснение в геоцентричният модел за този феномен. Но както видяхме, не е единствен. А ако вселената ги дърпа, вече споменах за много проблеми следващи от това, със слънцето, луната, марс, венера и още много.

От друга страна, в орбита около земята се движат и спътниците под 36000 километра. АКо вселената и тях придърпва за да се въртят около земята, като забележим, че скоростта с която те се въртят нараства към земната повърхност, тази вселена трябва да кара камионите по екваториалните пътища да се плъзгат с 8 километра в секунда. Защо не го прави?

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`