"В този модел звездите не могат да придърпат към себе си Луната, защото силите, които я дърпат във всеки един момент се уравновесяват."

Чакай сега, как ще се уравновесяват силите върху Луната? Те се уравновесяват на орбитата 36000 километра, където са геостационарните спътници. Отвъд тази дистанция силата на земята ще намалява, а силата на звездите ще нараства (или ще остава същата). Луната е по-далеко от земята и по-близко до звездите, значи земята не може да я задържи в орбита около себе си и звездите трябва да я прилапат. Със слънцето е още по-тежко положението, защото е още по-далеко от земята и по-близо до звездите. Виждаш ли какви противоречия въвежда геоцентричният модел?

И формулата не ти е коректна. Няма значение каква е силата върху земята, след като тя се компенсира от всички страни. Има значение каква е силата върху Луната. Но първо да напишем равновесието на силите за геостационарните спътници. Те са на разстояние A, и земята им действа със сила k.m/A2,
където k е коефициент включващ масата на земята,
m - масата на спътника,
A2 - разстоянието до спътника на квадрат.
Тъй като вселената действа гравитационно, нейната сила ще е пропорционална на масата на привличаният обект.

След като спътниците са в равновесие, вселената им действа със същата сила.

Нека Луната е на разстояние В > А. Силата с която земята и действа е:
F1 = k.M/B2
където М е масата на Луната.
Вселената ще действа на Луната със сила F2 = k.M/A2 (по горните съображения)

Имаме F2 > F1 (тъй като В > А), тоест земята ще действа на Луната с по-малка сила, отколкото вселената ще я привлича. Поради което Луната трябва да отпътува. Същото се отнася за всеки произволен обект отвъд геостационарната орбита на спътниците. Което наблюдението опровергава :)

Да не говорим за по-дребните детайли: ако геостационарните спътници се поддържат само от равенство на тези сили, които им действат, то тяхната орбита е изключително нестабилна - малко отдалечаване от земята ще доведе до по-силно привличане от вселената и до още по-голямо отдалечаване, малко приближаване ще засили силата с която земята ги държи и падането няма спиране. Което на практика не се случва, те спокойно си шават нагоре надолу с десетки километри.

Не е коректен такъв модел.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`