Ако в една отправна система обектите имат по-особено поведение от друга, проблемът е в изборът на отправната система.

Добре, ако вземем една част от Вселената, където времето забавя своя ход, то това ще се усети на другия край на Вселената след милиарди години, нали така?В такъв случай е съвсем уместно да говорим, че на орпределени места времето може да тече по-бавно или по-бързо.

Поведението на светлината е експериментален факт и се приема за аксиома в теорията. Но ако много настояваш за отговор, той може да бъде такъв: скоростта на светлината е константен параметър на геометрията на псевдоевклидовото пространство, в което се намираме ние и нашият свят. Като константен параметър няма как да се променя, нали? :)

Това се съмнявам, че сам си го разбра.Но дори и в този отговор не се намира обяснение на факта, че скоростта на светлината намалява в плътните среди.И докато не дадеш обяснение за това свойство на светлината всичките ти твърдения преди това са необосновани.Ако светлината в дадена отправна система е с намалена скорост, то законите там трябва да са се изменили спрямо новата стойност на "c".А това пряко би повлияело на времето.

Скоростта на светлината във формулите често влиза като отношение на скорости, както по други начини. Но свойството и да е една и съща по величина в различните отправни системи е допълнителен факт, който няма значение за тези формули. Той няма значение ако разглеждаме света само от една отправна система, А физичните формули се извеждат винаги за една система, физиката в 99% от случаите се изучава само в една отправна система.

Съгласен съм, че скоростта на светлината е просто отношение, дори аз започнах темата точно с това твърдение.И именно защото е отношение, тя винаги се запазва.Но ако тя се забавя в някои отправни точки, то и всички останали физични параметри трябва да се забавят, за да може съотношението да се запази, спрямо тази точка.Иначе физиката се превръща в един огромен нон-сенс.

Паралаксът и аберацията са периодични движения в различни посоки с период една година. При това аберацията е доста разнопосочно движение в зависимост от местоположението на звездата за която се отнася. Това излиза извън идеята че вселената като цяло орбитира около земята, и силно усложнява картинката. Вселената като че ли диша разнопосочно с период 1 година? :)

И двете са следствия от изкривената еклиптика, по която обикаля Вселената в продължение на една година.Няма проблем с това.

Доколкото разбирам, ти разчиташ, че гравитацията на земята задържа звездите. Но тогава те ще се движат по небесната сфера с различна ъглова скорост (тъй като са на различно разстояние, според законите на Кеплер. Което не се наблюдава. Ако случайно считаш, че те са на едно и също разстояние, то тогава слънцето трябва силно да ги размества, защото според периода си на обикаляне то е практически в тяхната плоскост. Всички предположения водят до конфликт с наблюденията.

Не.Колкото повече се отдалечаваме от Земята, толкова повече абсолютната енергия на телата намалява.Далечните звезди са много по-леки от близките.Направо са като перца.

Извинявай, но аз съм жив свидетел, че това не е вярно. Докато е лято в Австралия, през целият ден слънцето стои на тропика на Козирога. В същото време на деня (и при продължението на деня) в северното полукълбо до залеза там слънцето е ниско долу. Няма нито един момент то да пресича екватора, освен когато се смени сезона, но това не става всеки ден. Но това е един от очевидните провали на гравитацията, приложена сляпо в геоцентричният модел.

Добре, значи аз съм се объркал.Трябва да си призная, че не съм много запознат с движението на Слънцето по небето на различните географски ширини.Ще формулираш ли пак въпроса си, за да разбера кое по точно е противоречие според теб?

Проблемът тук е, че в геоцентричният модел трябва да въведеш гравитация не от самната земя, а от геометричната и ос на въртене, където високо над земната повърхност се намира геометричната точка, център на слънчевата траектория, която привлича слънцето в продължение на цял сезон. Това е провал за този модел. Това че цялата вселена извършва подобно въртене е по-незабележим, но също така силен аргумент в полза против геоцентризма с нютонова гравитация.

Не съм много сигурен, че те разбрах, но ако питаш защо Слънцето първо се движи шест месеца постепенно на юг, а после обратното, то отговорът е, че това е следствие от специфичната орбита и възникващите вследствие центробежни сили.Същото се наблюдава и в системите с две звезди.По същия начин и Луната обикаля около Земята.А щом с нея няма проблем, значи няма проблем гравитацията да действа по този начин.

Това не е достатъчно. При двойните звезди орбитите са нестабилни, при толкова силна земна гравитация, както се предполага, външните планети трябва да се въртят около земята и често да се блъскат в слънцето (защото разстоянието до тях и до слънцето ще е еднакво, гледайки периодът им на обикаляне.

Е, Бог е настроил нашата система така, че да бъде стабилна.Всъщност ние няма как да знаем дали винаги е била такава, защото я наблюдаваме едва от няколко столетия.Твърде малко в космически мащаб.

Това на какви факти почива?

И това на какви факти почива? Светлинният часовник, честотата на трептене на атомите, наблюдавана чрез излъчените от тях кванти, не показва такива следствия.

Когато се намираш в полето на дадено тяло(в случая в гравитационното поле на Земята), то ти неизбежно приемаш енергия от него.Взаимодействащите тела предават енергия едно на друго.А и ти сам отбеляза, че за да орбитират спътниците с такава скорост, то тяхната абсолютна маса трябва да е много по-голяма.

До тук виждам една изключително усложнена система, която е чисто описателна, а не физична. Описват се наблюдаемо движение, но прилагането на известните физични закони към нея и причините за движението води до неразрешими проблеми.

Прав си, че "известните" физични закони не могат да се приложат към тази система.Те и по принцип не описват света, такъв какъвто е.Затова има много парадокси, противоречия и нелогизми във физката.Направо с лопата да ги ринеш.Физиката в момента е просто една математика, която показва как се движат телата и частиците.Но тя в никакъв случай не дава логични обяснения за причините и принципите, които действат в света.В този ред на мисли за мен е абсурдно да говорим, че имаме развита физика.Развита математика - да, но физика...не мисля.