Честотата на цезия е една от многото честоти в постоянно съотношение при определени условия, които се наблюдават в практиката и които въвеждат идеята за времето. И докато се запазва това постоянно съотношение, няма значение с коя ще определяме скоростта на светлината. Цезият е избран от допълнителни съображения. Няма как при специфицираните условия цезият да промени честотата си, съответно скоростта на светлината стойността си.


"Цезият няма как сам да ускори своята честота.Говоря ти в случай, че всичко затиктака 2 пъти по-бързо.Ще го забележим ли?"

Еталонът за време определя по себе си скоростта на всички процеси, твърдението "всички процеси са се ускорили ен пъти" няма смисъл по принцип - ако всички съотношения които измерва еталонът се запазват за цялата вселена. Спрямо какво са се ускорили процесите и как може да бъде определено - принципно - това? Не може по принцип, затова няма физически смисъл такова твърдение.

Същото е с метъра. Ако допуснем че такова увеличение да няма наблюдаеми последици, след като не можем да гледаме вселената отстрани, т.е. нямаме абсолютен наблюдател с абсолютни еталони, твърденията "всичко е е увеличило два пъти" нямат смисъл. Нямат физически смисъл с физически последствия. Философите могат да се бъхтат колкото си искат, това си е техен проблем - повтарям, такова увеличение няма да има наблюдаеми последствия, следователно няма отношение към науката.


"Няма грам обяснение на същността на това "взаимодействие" на светлината със средата.А звука, когато навлезе в по-плътна среда, защо не намалява скоростта си, а обратното?"

Погрешно е да се прави аналогия на светлина и звук. Докато звукът е трептения на средата, и по тази причина скоростта му расте с плътността на средата, светлината не е вълна в такъв смисъл, показва го квантовата механика. Светлината се състои от фотони, а фотоните имат специфично взаимодействие с атомите на материята, което отнема време. Обяснението как точно става това взаимодействие и в голям мащаб се формира коефициента на пречупване като съотношение на две фазови скорости е даден едва седемдесетте години на миналия век.


"Скоростта на светлината никога не се променя и това важи за всяка една отправна система.Измерена от всяка една отправна система скоростта на светлината е една и съща.Това е всеизвестен факт, доказан математически."

Да, това е всеизвестен факт (само за скоростта във вакуум обаче), доказан експериментално, но не и математически. В момента имаме теория, в която този факт влиза като аксиома (без доказателство), но нямаме по-обща теория, от която той да излиза като следствие, т.е. да бъде математически доказан.


"Вселената е сферична.Ако ти се намираш в центъра на една сфера, и на северната част на сферата(спрямо теб) е нарисувана точка, то при завъртане на сферата около центъра и(тоест теб) - ще се движи ли точката?Същото е и с полярната звезда, както и с всяка друга звезда, която се намира по линията север-юг на Земята."

Формата не е достатъчна за физиката. Какви физически принципи карат сферата да е в такава консистенция и да се движи по такъв начин, каква сила задържа звездите? Очевидно полярната звезда не чувства земната гравитация щом не пада към земята (а следователно тя не се усещша на такова разстояние), какво компенсира центробежната сила на останалите звезди тогава? Това е проблемът на геоцентричният модел, липсата на такива обяснения. Докато ако не бъдем толкова схоластични и допуснем, че земята се върти, всичко елементарно си идва на мястото. Разликата между хелиоцентричният и геоцентричният модел е именно в това, много по-прости обяснения от страна на хелиоцентричният модел.


"Не си разбрал снимката правилно.Тези елипси над северния и под южния полюс показват как Слънцето променя изначалната си позиция всеки ден постепенно.Еклиптиката се измества леко всеки ден, за да се получи аналемата с форма, подобна на осмица.Благодарение на това изместване имаме сезони, както и благодарение на него можем да измерим паралакс. "

Доколкото видях и пак виждам чертежа, лятото слънцето изцяло и денонощно се намира над еклиптиката. На земята тази му траектория се проектира на горният тропик (на Рака), и не пресича екватора до март/септември. Ако промяната беше всеки ден, то слънцето всеки ден щеше да пресича екватора, докато в летните сезони това не се случва. Напълно неестествена е траекторията на слънцето от гледна точка на гравитацията, тук не може да има спор.


"Планетите се движат стабилно само погледнато от наша гледна точка.Виж илюстрация на модела на Тихо Брахе и ще видиш какви орбити имат планетите.Нищо общо с това в учебниците. "

Няма значение гледната точка в една система с две тежки тела (ако земята е едно от тези тела). Една осморка за орбита между двете тела ще е осморка както и да я гледаш. Именно стабилните орбити на планетите опровергават голямата гравитация на земята, караща слънцето да се върти около нея. Както казах, гравитацията е един от най-сериозните проблеми на геоцентричният модел.


"Първо - мисля, че са повече от 36 000 км.Не знам на колко км е точката на Лагранж между Земята и Луната, но е логично да е по-близо до Луната.Това, че спътниците летят на това разстояние, не означава, че до там стига земната гравитация."

Имаме много наблюдаеми факти. Луната има поведение спрямо далечните звезди точно според Нютоновият закон, и периодът и е свързан с разстоянието до нея. Според този закон, при по-близко разстояние периодът намалява, например спътниците на 200 километра височина обикалят съгласно закона за часове. Следователно, ако слънцето се движи повлияно от земната гравитация, гледайки периодът му на обикаляне, орбитата му ще бъде между луната и земята. Следователно, такива ефекти като слънчеви затъмнения няма да съществуват. Геостационарните спътници летят на 36000 километра височина, много по-малко от разстоянието до луната, и местоположението им няма нищо общо с точките на Лагранж - тези спътници са навсякъде в екваториалната равнина. Докато точката L1 е само една и се намира на 320000 километра от земята, спътниците са много по-близо, и до тях, естествено, стига земната гравитация, след като стига и до луната. Но какво правим със слънцето, което трябва да се движи между луната и земята? Поредният проблем на геоцентричната гравитация :)

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`