Честотата на трептене на цезия няма пряко отношение към скоростта на светлината.

Има - чрез нея измерваме времето, и ако една секунда е различно дълга, а светлината винаги изминава едно и също разстояние спрямо всяка една секунда - то и светлината променя скоростта си.

По някаква причина тя може да се увеличи два пъти, която лесно ще се забележи на фона на честотите на останалите атоми.

Цезият няма как сам да ускори своята честота.Говоря ти в случай, че всичко затиктака 2 пъти по-бързо.Ще го забележим ли?

Именно проверявайки тези съотношения ние можем да сме сигурни, че атомите на цезия тиктакат нормално, а не два пъти по-бързо. Тук опираме до основни понятия като време и еталон за време. Ходът на времето може да се измерва с един от тези процеси, оставащи в неизменно съотношение при определени условия с останалите. За простота е избран цезият. Опитът ни учи за пряката връзка между условия и резултат - ако осигурим на цезия еднакви условия, ще получим еднакви резултати. Това е доста логична основа да се въведе еталон на базата на цезия в различни отправни системи, нали? И чрез него да се определя скоростта на другите процеси, както и скоростта на светлината. Тук отпада въпросът "ако цезият затиктака два пъти по-бързо" - при фиксираните условия при които го използваме за еталон той тиктака със собствената си честота, която може да намерим по справочниците. Как тази честота се отнася с честотата на цезия в друга система, науката вече ни е казала чрез теорията на относителността.

Виж как стоят нещата.Колкото повече енергия има в дадена система, толкова по-бавно "тече" тя.Всичко забавя хода си пропорционално.Вследствие познатите ни закони на физиката, тоест зависимостите в природата, също намаляват, но запазват пропорционалният си характер.Телата се привличат по-бавно, електроните и протоните се движат по-бавно един към друг, ядрените сили протичат по-бавно и всичко тече по-бавно, но и самото време.Така че погледнато от тази отправна система - всичко ще изглежда нормално.Но ако гледаме от друга отправна система ще забелязваме тези разлики.Това и се наблюдава.Всеизвестният ефект познат като относителност.Времето се забавя край масивните тела.Цялата физика се забавя при такива обекти.Не знам как по-нагледно да ти го обясня.

Не можеш да кажеш нищо абсолютно за Вселената, тъй като в момента, в който характеризираш нещо, ти вече си го сравнил с нещо друго.Пример:

Един метът е равен на 10^35 единици на планк.Това означава, че един метър се отнася към разстоянието на планк, тъй както 10^35:1.Без това съотношение понятието "един метър" е нищо.От тук можем да направим извода, че ако единицата на планк увеличи своят размер n пъти, то и единицата "метър" ще се увеличи n пъти, но това няма да може да бъде регистрирано, освен ако не се наблюдава от страничен наблюдател!

Не можем да гледаме Вселената отстрани и не можем да кажем нищо абсолютно за нея.

Забавянето на светлината в среда е процес, който е добре изучен, и зависи от взаимодействието на светлината с тази среда.

Това са приказки във въздуха на съвременната физика.Няма грам обяснение на същността на това "взаимодействие" на светлината със средата.А звука, когато навлезе в по-плътна среда, защо не намалява скоростта си, а обратното?Той сигурно не взаимодейства...Светлината забавя скоростта си в по-плътните среди, защото там, поради повечето енергия, времето тече по-бавно.Защо когато светлината намалява скоростта си около масивните тела, не казваме, че тя взаимодейства с полето им, а казваме, че времето се забавя?А когато дойде реч за по-плътни среди - изведнъж не времето се забавя, а светлината..?Скоростта на светлината никога не се променя и това важи за всяка една отправна система.Измерена от всяка една отправна система скоростта на светлината е една и съща.Това е всеизвестен факт, доказан математически.И това е така, защото тя е просто едно съотношение.

Еклиптиката, по която се движи вселената около земята, обяснява поведението само на звездите, лежащи в тази еклиптика. Полярната звезда не лежи на нея, и нейното неподвижно състояние е необяснимо в геоцентричният модел, ако в него причината за движението на звездите е земната гравитация.

Вселената е сферична.Ако ти се намираш в центъра на една сфера, и на северната част на сферата(спрямо теб) е нарисувана точка, то при завъртане на сферата около центъра и(тоест теб) - ще се движи ли точката?Същото е и с полярната звезда, както и с всяка друга звезда, която се намира по линията север-юг на Земята.

На видеото което си дал веднага следва картинка за орбита на слънцето над еклиптиката, без да я пресича. Ако гравитацията на земята кара слънцето да се задържа около нея, такава орбита е невъзможна.

Не си разбрал снимката правилно.Тези елипси над северния и под южния полюс показват как Слънцето променя изначалната си позиция всеки ден постепенно.Еклиптиката се измества леко всеки ден, за да се получи аналемата с форма, подобна на осмица.Благодарение на това изместване имаме сезони, както и благодарение на него можем да измерим паралакс.

Гравитацията е проблем в геоцентризма по причина, че земната гравитация не може да зависи така, както гласи законът на Нютон, а по много по-сложен закон. Ако беше както законът на Нютон, то планетите щяха много по-силно да се влияят от земната гравитация, вместо от гравитацията на слънцето, особено планетите извън земният кръг, Марс, Юпитер и нататък. Когато земята е между тях уи слънцето, то нейната гравитация би била определяща, а фактите не показват такова нещо. Затова и намесих двойните звезди, там такива планети се движат по много нестабилни орбити и за крайно число обороти те биват изхвърлени от системата. А тук имаме доказателства, че поне 2000 години те запазват орбитите си. Което не говори в полза на такъв геоцентричен модел.

Планетите се движат стабилно само погледнато от наша гледна точка.Виж илюстрация на модела на Тихо Брахе и ще видиш какви орбити имат планетите.Нищо общо с това в учебниците.

https://www.youtube.com/watch?v=6laRU_BzhvU

И ако гравитацията се описваше от Нютоновият закон - който перфектно обяснява хелиоцентричната система - слънцето и планетите трябваше да бъдат на 36000 километра от земната повърхност, под Луната. Следователно, Нютоновият закон не е приложим в геоцентричната система. Следователно, преди да е ясен какъв е гравитационният закон в тази система, твърденията че тя обяснява всичко перфектно е несъстоятелно.

Първо - мисля, че са повече от 36 000 км.Не знам на колко км е точката на Лагранж между Земята и Луната, но е логично да е по-близо до Луната.Това, че спътниците летят на това разстояние, не означава, че до там стига земната гравитация.Това в момента обаче няма значение.Това число се отнася само до нашата конкретна Слънчева система, в която освен свръх масивната Земя, си имаме и много масивно Слънце, Луна, планети и т.н.Всичко в Слънчевата система е много по-масивно, отколкото далече в космоса.Всъщност се забелязва пропорционално намаляване на енергията на телата, отдалечавайки се от Земята.Това трябва да е така, за да се обясни завъртането на най-далечните звезди за същото време около Земята, както и най-близките.

Не виждам с какво хелиоцентричната система пречи на наличието на свръхмасивни звезди, тъмна материя и прочие.

Не пречи, но и не ги обяснява, за разлика от геоцентризма.