Влизаме в детайли, но не мисля, че ме разбра. Не говоря за сезони, говоря за паралакс. Слънцето да обикаля както си иска в този модел - няма проблем. Проблем е защо Слънцето обикаля по сравнително идеална орбита, а на Алфа-Кентавър орбитата е "трептяща" и изглежда че криволичи, при това в пълен синхрон със Слънцето? Ако продължим да се отдалечаваме, то орбитите на далечните звезди отново стават сравнително идеални. С приближаването към Земята се наблюдава същото - на Луната орбитата е почти идеална.

Относно огромната гравитация - там се явява по-сериозен проблем. Защо трета космическа скорост е по-голяма от втора космическа скорост? Т.е. защо едно тяло, преодоляло вече първоначалната (най-голяма) гравитация на Земята, за да напусне орбитата и, ще има нужда от допълнителна скорост за да напусне орбитата на Слънцето? Това, разбира се, не е било ясно на Тихо Брахе, но днес е очевидно. Ако тази теория е вярна, то всяко тяло имащо достатъчно скорост да напусне орбитата на Земята, ще има достатъчно скорост да напусне цялата система.

Иначе, не - не съм съгласен, че е най-вярна теорията, която описва най-много феномени. В противен случай най-вярната щеше да е теорията "защото Бог така е решил", която щеше да опише всичко и просто нямаше да има за какво да си пишем тук по жегите. Отговорът на всичко щеше да прост и лесен - "защото Бог така е решил". Но такава теория не е в състояние да предскаже каквито и да е бъдещи събития.

За момента изглежда, че най-вярната теореия е тази, която няма категорични опровержения и която е в състояние да прави сполучливи предсказания за бъдещи събития. Ако се спрем на въпросната теория - кое явление тя е предсказала достатъчно точно за разлика от която и да е друга теория?

П.П. Моделът на Тихо Брахе описва толкова "перфектно" орбитите на плантите, че нямаше да можем да улучим дори Юпитер с Луната, ако се бяхме опитали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите