Говоря за обекти със странни орбити, не за странни обекти. Колкото една звезда е по-близко до Земята, толкова по голям е нейният паракс. Т.е. звездите няма да описват идеални орбити около Земята, като колкото са по-близки, толкова по-малко идеални са те.

Колко голяма гравитация има Земята не е от значение в случая, защото остава поне горния парадокс - Луната, която е най-близо, но и най-отдалечените обекти имат почти идеални орбити, обаче обекти на няколко десетки светлинни години са силно "криволичещи" - това трябва да има някакво обяснение, което в такъв модел трудно ще се намери, а в хелиоцентричния е тривиално.

Мисля, че не познаваш добре модела на Тихо Брахе.Слънцето обикаля по специфична орбита около Земята заедно с цялата Вселена.Разстоянието, което изминава Слънцето за половин година по еклиптиката е същото, което изминава и Вселената спрямо нея.Това разстояние е достатъчно голямо, за да бъде наблюдавано изместване на близките звезди, но за по-далечните е твърде малко.Не виждам противоречие.Виж този клип, в който е показана орбитата на Слънцето, както и обяснението за сезоните според теорията.

https://www.youtube.com/watch?v=IcN5h8zEacM

И накрая, след като няма как да знаем как изглежда Вселенета наблюдавана от друг обект, то няма и как да се позовем на никакъв религиозен довод. Първо, не е ясно дали на друг обект не живее по-висша цивилизация, което би предположило Бог да избере другия обект с предимство. Второ самия Бог не изглежда да живее на Земята, така че не би било неразумно да се предположи, че той би избрал мястото на което Той живее, като център на Вселената.

Ако можехме да видим Вселената от някоя отдалечена звезда, най-малкото щяхме да видим огромното изкривяване на лъчите светлина, минаващи край Земята, заради силната и гравитация.В момента не ми се мисли още какво би било различното, но определено няма да е същото като да гледаме от Земята.

Проблемът на такива теории, че те правят света твърде безмислен. Ако човек не разбира нищо, то е все едно коя теория е вярна, но когато се стреми към познание често се оказва, че от две еднакво коректни теории, по-простата теория е по-вярна. Не е кой знае какво, но все пак стигнахме до всички планети и Плутон чрез съвсем прости сметки, базирани на скучната хелиоцентрична система. Ако Земята беше в центъра на Вселената нямаше да "улучим" дори Слънцето с познанията си, които имаме в момента, а ние "улучваме" с точност +/- няколкостотин километра обект (Плутон), който е на около 5 милиарда километра от нас - т.е. за мащабите на Слънчевата система текущите ни теории изглежда да са изключително прецизни.

И моделът на Тихо Брахе перфектно описва орбитите на планетите, както и този на Коперник.Знаеш ли, че Кеплер формулира своите закони за движение на планетите върху космологията на Брахе?И те все още са актуални и описват нашата система перфектно.
А не е ли по-вярна тази теория, която описва най-много феномени?Аз чрез геоцентризма ти дадох обяснение за тъмната материя, енергия, силните лъчи, свръх-масивните звезди и квзарите.Същото не може да се направи с хелиоцентризма.А кой от двата модела е по-прост?Мисля, че да се обясни движението на Вселената само чрез гравитацията е доста по-просто, отколкото да не може да се обясни дори и чрез хипотетични тъмни сили.