Аз: "Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Герисъм: "А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции"

Аз: "Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво! "

Герисъм: "Посочената връзка вече е изпползвана в трансформациите от Айнщайн за ограничение на неизвестните функции. За чий ти я ползваш втори път? Това ти е грешката.."

Ето че стопли и призна, че и Айнщайн ползва въпросните връзки. Всички тези твои парчетийки обаче са твърде незадоволителни прояви, са буквално прояви на лековата любителска любознателност! Трябва да обясниш откъде идват тези връзки? Как се вкарват в процеса на извеждане на трансформациите? Кога, в кой момент се вкарват? Кога и защо се прекратява тяхното ползване? Зависимост между каква х и какво t представляват те? Взаимозависимите х и t защо се бележат еднакво с онези твоите, произволните? Какво отношение имат с тях? И още, и още въпроси, за да ти стане ясно "За чий ти я ползваш втори път?" В крайна сметка, да обясниш на себе си защо тъпчеш на едно място, далеч-далеч под професионалното ниво?

Аз: "Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К."

Герисъм: "Тц. Не е така. Докато t е времето, което може да се измерва с часовник, но специфицира произволен общ момент (затова е наречено координатна ос, функционален аргумент), t2 е вече конкретен момент, конкретно число от тази ос, измерен с часовник и застопорен на оста на времето. t е общността на всички t1, t2 и т.н. t2 е число, докато t е координатна променлива. Затова и бъркането, което правиш, говори за ниска математическа култура."

Цъкай си колкото искаш! Преди това обаче забрави да напишеш задължителната за теб фраза "според мен". А иначе нещата са елементарни. Каквото значи x–v.t ; t–v.x/c^2 , същото значи и x-Dх ; t-Dt , и x-x* ; t-t* , и x2-x1 ; t2-t1. Просто трепя се и давам всички тези разновидности, а дано накрая схванеш! Но не би...!!

Аз: "Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията."

Герисъм: "И какво като си съществува? И изразът v.t съществува в галилеевите трансформации, ама никой не сглупява да прави твоите манипулации.
Изразът е неразделна част от цялата трансформация, няма собствено съществуване. По тази причина можеш да си избереш друг, произволен израз."

Това е нещо като черешката на твоите нескопосани, несистемни разсъждения. Забравяш да пишеш фразата "според мен" бе, човек...понеже ти се налага да мислиш (това няма от къде да си го прочел)! Колко пъти трябва да показвам какво конкретно представляват v.t и v.x2/c^2 ?? Защо постоянно каквото си знаеш, това си баеш?? Поразмърдай си мозъка за някои и други нови потребности!