"Е колко пъти трябва да ти казвам едно и също до сега? Да, използването на лоренцовите трансформации по отношение на светлинният фронт е една частна и слабо поучителна задача. Използването на лоренцовите трансформации за други, по-ежедневни събития и проблеми е доста по-интересното - от там идват връзките, които могат да съпоставят времеви и пространствени измервания в двете системи на едни и същи събития."

Наистина си някакъв необясним уникум!!! Толкова време се трепя да показвам същността на ЛТ, техния вътрешен строеж и самата технология на тяхното извеждане, на тяхното извеждане, на тяхното извеждане...ти, като последен слепец и глухар, си бърбориш едно и също - за тяхното използване. Хем написах "Кълвал, кълвал, ама не разбрал" и пак невъзмутимо продължаваш в същия дух.

Отново повтарям предния си пост: "Досега сто пъти да си решил въпроса с едно примерно изходно условие (да речем, това с трактора на Шпага) и извеждането на трансформациите по него, по твоему. Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Ясен ли съм?? И още, изрично ти написах: "(можем да намерим t1 и директно от израза t1=v.x2/c^2, където v,x2 и c^2 са ни известни). Защо извърташ нещата?? Хайде пак се напъни, този път по любимото ти използване на ЛТ, но гледай вече да си на предела на възможностите си:

Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). Величините t2, x2 са ни известни - измерили сме ги с часовник К и метър К. Знаем и относителната скорост v. Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш).

Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни (нали вече си наясно, че v.x2/c^2 е време...време и нищо друго). Следователно намираме и t1 и сме в правото си да напишем: t'=(t2–t1)/b (какво представлява t2–t1 всеки знае).

Така че ето ги ЛТ:

x'=(x2–х1)/b ; t'=(t2–t1)/b

Именно върху този факт обърнах внимание още в Решение 1. Къде в случаите x2–х1 и t2–t1 (срещащи се навсякъде из физиката) има преплитане на измерения?? Даже не схващаш какво означава да се преплетат измерения "метри" с измерения "секунди"?? В природата такива неща не могат да се случат!! А пък ти увъртай, усуквай, шикалкави по въпроса колкото си искаш!