|
"Толкова време се трепя да показвам същността на ЛТ, техния вътрешен строеж и самата технология на тяхното извеждане, на тяхното извеждане, на тяхното извеждане..."
Виж, аз толкова време се трепя да показвам, че бъркаш. Ти не четеш какво ти пиша, повтаряш една и съща погрешна теза. Няма смисъл да се мъчиш. ДОри на противоречията които ти соча мълчиш като пън. Ми оправи се с тях, докато не се оправиш, всичко е празни приказки.
"Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"
А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции - използват се наравно с примерът за поведението на обикновен прът. Защо не вземеш примерът с пръта, а си се забил със светлината? Губи ти се изцяло смисъла на случващото се с тези трансформации.
"Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"
Ми хайде да намерим друг израз, например t1 = 2, t2=5. По същата логика по която "намираш" цитирания израз, имаш възможност да "намериш" и нещо друго. Опитай с това друго, за да излезеш от коловоза.
"Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). "
Е, разгеле, доживяхме. И кое не му е правилното, да попитам? Това е важният момент.
"Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш). "
Бързаш и бъркаш обозначенията. След като t2 е конкретен момент, нямаш право да подменяш t с t2, без да обозначиш коректно резултатът:
x2' = (x2-x1)/b
Тоест това е координата на конкретна точка в К' (дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати), а не е уравнение от трансформация.
"Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"
Да продължим по друг начин. От измислената формула t1=v.x2/c^2, изразяваме x2: x2 = t1.c^2/v. Имаме право, нали? Заместваме в уравнението x'=(x2–v.t2)/b:
x' = (t1.c^2/v - v.t2)/b
Я какво хубаво уравнение се получи
Би трябвало да е верно, стига твоят подход да е верен, нали? Вярно ли е? Нищо че връзката с х изчезна напълно, не ти е за пръв път. Вярно ли е?
Опитай и друг вариант. Например тръгни от t1=x2/c или t1=5.x2/c. Всички формули са равностойни и резултатите им са напълно коректни. Но не водят до трансформации
"Така че ето ги ЛТ:
x'=(x2–х1)/b ; t'=(t2–t1)/b
И какво "трансформират" тези трансформации? Както видя по-горе за x'резултатът не е трансформация. Тук е същото.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|
Re: ПРИНЦИПНО РЕШЕНИЕ (3) НА ЛОРЕНЦОВИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ [re: fiury41]
