Аз: "Или ми покажи един единствен случай от литературата, където ЛТ се извеждат без намеса на връзката x=c.t, x'=c.t' !!"

Герисъм: "А ти се напъни да разбереш каква е намесата на тези връзки. Те се използват за да се определят неизвестни функции"

Докато връзките x=c.t, x'=c.t' бяха неправомерно натрапвани от мен и трансформациите прекрасно си можеха и без тях, най-сетне схвана! Браво!

Аз: "Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Герисъм: "Ми хайде да намерим друг израз, например t1 = 2, t2=5. По същата логика по която "намираш" цитирания израз, имаш възможност да "намериш" и нещо друго. Опитай с това друго, за да излезеш от коловоза."

Това не го разбрах....сигурно защото е някаква голяма глупост!? И по-надолу се сблъсквам с подобни нелепи доводи.

Аз: "Ето ги Лоренцовите трансформации: x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c^2)/b . С произволно избрани момент t2 и координата x2 на произволно събитие трансформациите изглеждат така: x'=(x2–v.t2)/b ; t'=(t2–v.x2/c^2)/b (доколко е правилно е отделен въпрос). "

Герисъм: "Е, разгеле, доживяхме. И кое не му е правилното, да попитам? Това е важният момент."

Аджамия си! По самото възклицание личи, че още ти е много рано да схванеш такива обяснения...макар че многократно съм ги давал досега.

Аз: "Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията: x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш). "

Герисъм: "Бързаш и бъркаш обозначенията. След като t2 е конкретен момент, нямаш право да подменяш t с t2, без да обозначиш коректно резултатът:
x2' = (x2-x1)/b
Тоест това е координата на конкретна точка в К' (дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати), а не е уравнение от трансформация."

Смях в залата! Обозначение t2 е конкретно колкото и t , при положение, че и двете дават да се разбере, че величината е измерена с часовник К. Иначе двойката е поставена, защото има и обозначение t1 . Сиреч, дали ще е x-x* и t-t* или x2-x1 и t2-t1 няма значение. А при тази глупост: "дори не е координата, а е разстояние, защото е разлика от координати", залата започва да се тресе от смях, с опасност да се пръсне по шевовете. Геро, Геро, вземи научи най-сетне какво е координата!!.

Аз: "Продължавам...Директно от израза v.x2/c^2 можем да намерим t1=v.x2/c^2, тъй като v,x2 и c^2 са ни известни"

Герисъм: "Да продължим по друг начин. От измислената формула t1=v.x2/c^2, изразяваме x2: x2 = t1.c^2/v. Имаме право, нали? Заместваме в уравнението x'=(x2–v.t2)/b:
x' = (t1.c^2/v - v.t2)/b
Я какво хубаво уравнение се получи"

Как сам глупендерски се нахендри! Първо, защо изразът t1=v.x2/c^2 да е измислен...нали си съществува в трансформацията. Просто виждам едно хубаво момиче (v.x2/c^2) и си го записвам като Гергана (t1)( или на галено, Гери). Второ, при произволно задаване на x2 и t2, между t1 и x1 вече не съществува никаква връзка - t1 е някакво си време, което се маха от t2 и x1 е някакво си разстояние, което се маха от x2 . При това положение, как t1 и x1 попадат в трансформациите си е чиста мистерия. В действителност, в ЛТ не е така, което е отговор и на наивистичния ти въпрос "И кое не му е правилното, да попитам?".

Изобщо, всичко показва, че само си губя времето да обяснявам и обяснявам.