Нищо от тези твои уж разсъждения не заслужава цитиране. Написах ти: "Но когато се изправиш пред конкретна новост блокираш и започваш да се чудиш и маеш как да я завлечеш на познатата ти територия." Прилагаш това влачене безогледно, с цената на какви ли не преиначавания, изопачавания и деформирания на истината.

Хайде пак още по-нагледно да повторим упражнението:
В изходното условие пише: "След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' ." Сиреч, времето t е избран конкретен момент. За яснота, нека напиша условието така: След време t2 в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x2 в K, съответно x' в K' .

Величините t2, x2 са ни известни - измерили сме ги с часовник К и метър К. Знаем и относителната скорост v. Тогава намираме и величината на разместване на системите х1=v.t2=ОО' и написваме трансформацията:

x'=(x2–х1)/b (какво представлява x2–х1 сме го предъвквали и трябва да го знаеш)

Продължавам...От трансформациите x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b извеждам връзката v.t/с=v.x/c2 , т.е. х1/с=t1 , където t1=v.x/c2 . В х1/с=t1 са ни известни и х1, и с (можем да намерим t1 и директно от израза t1=v.x2/c2, където v,x2 и c2 са ни известни). Следователно намираме и t1 и сме в правото си да напишем:

t'=(t2–t1)/b (какво представлява t2–t1 всеки знае)

Никъде из физиката не се говори за преплитане на измерения в случаите x2–х1 и t2–t1 . Никъде из физиката не се вижда забрана за извършване на действията x2–х1 и t2–t1 , след като величините са известни.

И всичките тези усилия целят да ти спестят напрягане...хвърлени са само и само да ти бъде все по-лесно да възприемаш. Изобщо, край нямат добрините, които върша за теб...!

Редактирано от fiury41 на 03.09.15 17:29.