|
Споко варненци, не с се запътили към София на пълчища. Трябваше да погледнеш , общините около Варна с колко нарастват. С една дума дойде пролетта и пенсионерите се върнаха по селата да си копаят дворовете и искат да се получават там пенисите и за това с се регнали.
Ето общините с колко нарастват за по-малко от месец!
АВРЕН 24
АКСАКОВО 76
БЕЛОСЛАВ 53
БЯЛА 183
БАЛЧИК 42
ВЕТРИНО 4
ДЕВНЯ 11
СУВОРОВО20
ОБЩО 413
Като съберем населението на съседните общини с това на Варна пак излиза, че Варненската зона пак нараства. Такова намаление заради масово изселване на пенсионери се случвало друг път просто никой не го е забелязал.
Бургас за по-малко от месец е намалял с 824 души! Какво?Той ли е най -бързо западащия град. Това с глупости. Асен Гагаузов в едно интервю каза, че освен София във Варна и Бургас населението е повече от това което отчита статистиката.
Аз да припомня една статия от в.Дневник
Отеснелият град
Парадокс: никой не знае колко точно са жителите на Варна!
Колко точно са жителите на Варна? Въпрос, на който вече години наред нито един държавен или общински орган не може да даде отговор, а откъслечните статистически данни отдавна са престанали да бъдат съпоставими с реалността.
Според официалните цифри на общината към 8 януари 2007 г. постоянен адрес във Варна са регистрирани 333 053 хил. души. Други 24 228 хил. са временно пребиваващи. Така общият брой на записаните в регистрите достига 357 281 души. Извън списъците остават поне още 10-15 хил. студенти, както и непрекъснато увеличаващият се брой на мигрантите от Добрич, Шумен, Русе, Силистра, Пловдив, Габрово, Велико Търново, София, Плевен... Те обикновено рядко се регистрират. "Законите у нас не задължават никого да го направи. А няма и институция, която да контролира преселението на хора от вътрешността на страната", уточнява пресаташето на Областна дирекция "Полиция" Калинка Пенчева.
Така на практика точният брой на старите и новите варненци се оказва неизмерима величина, която по презумпция се размива в прогнозите и статистическите екстраполации. Това е в основата и на "приблизителната точност" на сметките за транспортния трафик, на новозакупените имоти, на недостатъчния капацитет на учебните заведения, темповете на жилищното строителство, включването в комуналната инфраструктура и пр.
Разминаването на официалните данни с реалните се разпознава и от непрофесионалисти по темповете, с които изнемогва инфраструктурата на града. Възниква парадокс, ако Варна наистина расте с толкова динамични стъпки, а статистиката изостава, няма как да се вземат адекватни управленски решения. "Всички планове и проекти се правят на базата на статистически данни, а те очевидно са нереалистични", коментира председателят на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие Илиан Илиев.
Реално Варна почти не разполага със свободни терени, върху които да се разширява. Общината е единствената в страната, в която 98 на сто от жителите й живеят в града, всеки четвърти е в активна трудоспособна възраст, средната заплата е сред най-високите в страната, а безработицата е под границата на препоръчителния минимум. В същото време гъстотата на населението отдавна е прехвърлила здравословните норми. Така единственият вариант за развитието на града очевидно остава вероятната експанзия към съседните общини.
Очакванията на екипа, който разработва новия Общ устройствен план (ОУП) на Варна, сочат, че до 15 години във Варна ще живеят минимум 525 хил. души. Неофициално обаче общински служители споделят, че този брой е почти достигнат, а в летните месеци дори надскочен. Най-смелите очаквания гласят, че ако сегашните миграционни темпове се запазят, до 20 години населението на Варна със сигурност ще надхвърли милион - число, което отдавна трябваше да предизвика смислен дебат по темата за отеснелия град. >2
Градът се пръска по шевовете
Йордан Йорданов, таксиметров шофьор:
Трафикът е ужасен
С всяка изминала година времето за изпълнение на една поръчка нараства. Има райони в централната градска част, където колеги дори отказват да вземат клиенти в пикови часове. Влязат ли там, не могат да мръднат. Времето да отидеш до Владиславово, за чиято отдалеченост доскоро се разказваха вицове, вече е по-кратко от престоя на централен булевард. Трафикът е изключително затормозен, задръстванията са целогодишни. Броят на колите расте непрекъснато. Достатъчно е само да погледнеш номерата им - варненски, софийски, чуждестранни, от Ямбол, Бургас и къде ли не. Явно Варна става като големите мегаполиси, но освен в морето аз не виждам къде още може да се строи.
Дарина Задурян, брокер за недвижими имоти:
Предлагането се свива
Търсенето на имоти в самия град е изключително активно в последните години. Това си личи най-вече при апартаментите. Предлагането не е безкрайно и в един момент на фона на търсенето то се свива. А това води до нереалистично нарастване на цените на апартаментите. Като цяло имотният пазар не е нараснал в темповете, с които растат цените на апартаментите. Купува се още на зелено, кредитите също отпушиха част от пазара. Имаме клиенти от цялата страна, а не само от Североизточна България. Те идват тук на работа и в един момент се установяват за постоянно.
Венелин Ангелов, търговски мениджър:
Преселението плаши
Напливът към Варна плаши, особено лятно време. Тогава градът е като балон, който всеки момент може да се пръсне. Аз лично съм губил по 30 минути, за да стигна с колата си от кръстовището на "Владислав" и "Отец Паисий" до Катедралата. Градът просто изнемогва. От ден на ден си личи, че той просто не е мислен за толкова много хора и проектирането му през последните 30-40 години е било изключително недалновидно. Имам колеги, които живеят тук отскоро и повечето искат да се преселят тук. Те са от Добрич, Шумен и областта, но има и такива от Берковица, Пазарджик, Севлиево, Русе, Айтос и Хасково.
Върбан Георгиев, държавен служител:
Чакам година и половина за електрифициране
Много жители означава и много проблеми. Преди време се включих в строеж на жилищна кооперация, който приключи преди две години. На инвеститора и на нас като собственици на апартаментите ни се наложи да чакаме година и половина, за да ни електрифицират сградата. Обяснението беше, че има огромен брой нови кооперации и сгради, които чакат да получат същата услуга. Затова в енергото не могат да сварят да обслужат всички в кратки срокове и просто е нужна нова инфраструктура. Сегашната определено е прехвърлила капацитета си от години. Ако нямаше подобна миграция, която изпреварва инвестициите в инфраструктурата, до подобен казус нямаше как да се стигне.
Илиан Илиев, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие:
Ще има недостиг на ресурси
Пренаселването означава, че ще има нужда от ресурси, а те са ограничено количество. Сега за водоподаването на Варна са впрегнати Батовските извори, Девненските извори, яз. "Камчия"... Повече жители означава, че ще трябва да се докарва вода от 200 - 300 км, което несъмнено ще оскъпи услугата. Аналогичен е и проблемът с битовите отпадъци, който ще ескалира и ще бъде много по-трудно управляем. Ще се увеличат сметищата, контролът, извозването на боклуците. Отпадните води също ще нараснат в пъти, което означава влагането на много средства в изграждането на повече и по-мощни пречиствателни съоръжения, за да предотвратим замърсявания на морето. Неимоверното разрастване означава също и занижаване на параметрите за чистота на въздуха, което обуславя и здравословни проблеми. Да не говорим за социалните отношения, които страдат, губи се близостта, хората не се познават, увеличават се депресиите. Много повече са минусите от концентрирането на толкова много хора на едно място.
Бизнесът е гладен за кадри
Светлозар Антонов, собственик на транспортна фирма:
Трябват ни можещи хора
Миграцията и цената на работната сила са взаимно обвързани. Но бизнесът търси квалифицирани кадри. В условия на конкуренция не можеш да си позволиш просто да вземеш хора. Трябва ти такива, които знаят и могат. Освен че този, който кандидатства за работа, трябва да има базова квалификация, той трябва да е динамично настроен към придобиване на нови знания. Хора над 40 години например не искат да се примирят с това, че моментната им квалификация не е достатъчна, за да запазят дълго работното си място. Понякога за по-малко от година идва моментът, в който трябва да се преквалифицираш, да усвояваш умения и за дейности, които досега са вършили останалите ти колеги. Пък и малките и средните фирми не могат да си позволят тесни специалисти, ценят се хора, които могат малко повече от онова, за което имат диплом. Затова не се интересувам откъде идва човекът, а какво може и какво би искал още да научи, за да расте в професията.
Катя Антонова, експерт в Регионалната служба по заетостта:
Идват кандидати с уговорено работно място
Хората, които идват от други населени места, обикновено не се регистрират в бюрата по труда, макар да не се изисква да сменят регистрацията си. Нашите впечатления са, че те напускат родните си места при вече уговорено работно място. Или до дни си намират работа и не разчитат на нашето посредничество. Това се обуславя от икономическия растеж и липсата на квалифицирани кадри във все повече отрасли. В туризма например традиционно не достигат специалисти, въпреки че всяка година излизат бакалаври и магистри по най-търсените специалности, има и средни училища с добър авторитет. Много от утвърдените специалисти в този бранш обаче заминават в София или направо в чужбина и гладът за кадри е перманентен. В строителството, където квалификационното равнище не е толкова високо, също не достига работна ръка. Има още редица специалности, за които не можем да удовлетворим заявките на работодателите. В този смисъл миграционната вълна допринася за ниската безработица, която в края на миналата година за Варна бе под санитарния минимум - около 2.60 процента. Това от своя страна тласка работната заплата, тъй като бизнесът се стреми да запази стабилен персонал.
Ана Иванова, филолог в езиков център:
Работещите се мобилизират
Не ме плашат мигриращите и установяващите се във Варна. Крайно време беше това да се случи и да стане като по целия нормален свят. У нас заради традицията всеки да е собственик на жилището си има "закотвяне" в чертите на един град или на село дори. На всички, които са поели риска да се преместят и да започнат да се изграждат другаде, се гледаше доскоро като на натрапници. А практиката навсякъде показва, че мобилността помага на икономиката. Да не говорим, че когато имаш конкуренция, която е готова дори да ти подбие цените на труда, ти се мобилизираш да дадеш най-доброто от себе си. Важно е колко си кадърен и добър, а не къде си роден.
Гергана Господинова, шеф на общинската комисия "Социални дейности:
Варна печели от динамиката
Колкото са повече хората в активна възраст - толкова повече идеи, повече инициативи и динамика в социалната и икономическата сфера. Конкуренция за работната ръка. Тези хора дават повече от себе си, за да запазят работата си. Много от тях не знаят колко време ще са в състояние да си плащат квартирата, дори да си намерят работа. Те са от 18- до 45-годишни, социално и икономически активни, но остават скрити за статистиката. Това никак не е благоприятно за хората, които трябва да вземат решение за управлението на града. При неустановено местоживеене и непостоянна работа те остават и с нерегламентирани отношения с институциите. Със сигурност обаче за тях се знаят две неща - те имат нужда от средства за ежедневни разходи и от подслон. Стремежът за повече сигурност остава на втори план. Но като си продал всичко в родното си място, а не можеш да се адаптираш и си вече на 45-50 години, ставаш или аутсайдер и тежиш на социалните фондове, или хващаш пътя за чужбина.
Статистиката:
- Общата площ на община Варна заедно със съставните й села - Тополи, Константиново, Казашко, Каменар и Звездица, е 237кв.км. От тях застроени са над 80кв.км., като до година се очаква да бъдат застроени още над 10кв.км.
- Извън тези 40 процента, усвоени за жилищни нужди, трябва все пак да остане някои и друг декар за пътища, паркове, зелени площи, обекти за обществено ползване и др.
- Оценки на Варненската строителна камара сочат, че годишно в града се строят по около 130 хил. кв.м разгъната застроена площ и повечето се продава още на зелено.
- По данни на КАТ само с варненска регистрация са над 205 хил. коли. Извън това число остават автомобилите на лизинг, които са предимно със софийски номера. Неварненска е и регистрацията на колите на новите заселници, които нямат основателна причина да ги пререгистрират.
- Информация на Съюза на вносителите на автомобили в България (СВАБ) от последните няколко години уточнява, че между 10 и 15 на сто от всички новозакупени коли идват във Варна, т.е. между 4 и 6 хил. автомобила годишно.
|
[