Хей здравейте!
Не съм влизала сигурно от сто години и ми беше адски домъчняло за вас. И на мен пролетта и приближаващото лято ми напомниха толкова приятни мигове с вас и бременността.
Още не съм разгледала всички снимки, но съм сигурна че малките бебенца вече са пораснали. поне моя твърди че вече не е бебе :)
Не съм слагала скоро снимки, но ще сложа и аз :)

В момента не мога да пиша много, защото съм на работа, но ще отделя време този уикенд да разкажа и за нас и се надявам да има повече неща да прочета - как са мъничетата, весели истории и бисери.

Ех, много ми липсвахте...
до скоро

Радвам се да те засека тук! Брей, пак станахме голям отбор!
Най-новото постижение на Алекс е, че казва съзнателно АЗ, като сочи себе си!
Имам усещането, че стана и по-пълничък, поналя бузки, ръчички и крачета...
Прави безброй палави номерца и щуротийки, но сигурно и вашите са така.
Все по-трудно ми става да разказвам за него, защото изпускам важни неща, той толкова бързо се развива, че просто не съумявам да споделя всичко около него и нас... Нашите бебета пораснаха, дами! Това е истината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бе я се скрий. Малко ли неща прави детето. И толкова думички казва.
Браво на него. При всяко дете проговарянето е строго индивидуално. Ще се отрищи изведнъж...

Целувки и от мен...

Да, наистина .

Митко се научи да казва "бебе" и да се радва на бебетата в количките. Като го питам "ти бебе ли си" и той важно ми отговаря - "не"

Усещам се че вече не го третирам като бебе, макар и все още да не говори в изречения, а само с жествое и отделни думички.. някак си много бързо стават промените ...

Аз пък мога да говоря за постиженията на Митко с часове, и ставам АДСКИ досадна за околните. Не знам защо, но изпадам във възторг дори и най-дребните неща.. може би съм по-впечатлителна, не знам. Вече избягвам да разказвам за него, защото се забравям ... :)

Не ви ли се струва странно усещането и чувството че детето ви е велико (като от приказката за гарджето - най- най-най). Или само аз страдам от грандомания?

Това за "гарджето" с такава сила важи при мен, че чак ме е срам. Вече сигурно година се каня да пусна отделна дискусия по темата. Още като бях в болницата - абе гледам, гледам - ами съвсем обективно моето гардже е най-хубавото. И от там като се тръгна... Срещам много хубви деца по улиците, приятелите ми и те имат много хубави и много умни деца, ама чак ми става жал за тях, че децата им не са ТОЛКОВА перфектни като моето. Както и да го гледам - най-доброто, най-хубавото, най-умното, най-музикалното, най-най-най-всичко дето се сетиш!
Още ми се смеят, че още първите месеци, в изблик на въхищение бях изцепила - "Дени, мамо, ние сигурно сме били с връзки при щъркела, че на нас най-хубавото дете донесъл!"
Не вярвах, че е възможно така да се прехласнеш по собственото си дете. Все си мислех, че съм много прагматична и бих могла да погледна като страничен наблюдател и да открия и положителните и отрицателните страни на детето си. Аз сега пак гледам като страничен наблюдател и... Отрицателни страни не виждам.
Кажете как е при вас?
Или да взема да пусна отделна тема, че повече народ да се включи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момичета, много сте прави- и аз така мисля за моето си гардженце И се замислих над мъдрите думи на Мишето за "влюбването" в собстевното си дете. Напоследък съвсем съзнателно - но не нарочно - усещам, че пренебрегвам баща й, но просто Рая ми е сто пъти по-интересна исега се опитвам това да не се превърне в проблем, защото той започва да се посръдва по мъничко... А аз дебна всяка секунда да съм с нея. Както каза Деси, вече не са бебета - и са сто пъти по-интересни от като малки, поне на мен ми е така. Има комуникация и е толкова интерсно...
Започнах да я глеза х 100. Някак си несъзнателно правя онова, което сигурно милиони милиарди родители правят - опитвам са да я направя маалко по-добра от мен, ама аха същичката
И като ходим на гости (което е почти всяка седмица, отживяхме се на детски партита, много социални станахме покрая тая Рая и ние :))), една седмица преди това избираме тоалет, гласим се, а резулатът - в събота докато се къпех, Рая ми отвори със замах вратата на банята с каталог на Ейвън в ръка и каза "Ходи Мони кака гим", сочейки една от гримираните моделки

Ето и една снимчица колко сме големи вече :))) Отслабнала е с кило и половина от болестта и сега е пак 10 кг, ама се надявам да наваксаме скоро...
Целувки от нас на всички!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Silvita на 21.04.06 23:06.

Вярно е, че звучи страшничко да си "влюбен" в детето си. Особено за майките със синове :), но ако не сега, то кога да си "влюбен" в детето си? И аз се замислих, и мисля по въпроса от доста време, но....после след време като пораснат и почнат да носят не само радост, а и много проблеми и неприятности...като усетиш много осезаемо и болезнено тяхната индивидуалност - тогава ще ни мине..даже си мисля, че колкото сме по-влюбени сега, толкова по-лесно ще преодолеем неминуемите проблеми в бъдеще ... )
Единственото неудобство, поне за мен е - че почвам да ставам адски досадна. Искам да говоря, а и говоря само за малкия.., колко е умен, колко е хубав и сладък, как напредва..дори "недостатъците" превръщам в предимства и положителни черти...но това става толкова несъзнателно, че не мога да го контролирам...даже бях почнала да си мисля, че нещо ми хлопа и ме хвана страх да не повредя детето
да са ни живи и здрави и да сме "влюбени" в тях още дълго време!

Момичета, къде сте? Тези празници май ни взеха акъла и позанемарихме темата
Адриан трета седмица боледува, конюктивита мина, сега пак е настинал. Аз също
Започна много да бърбори, откакто тръгна на ясла !!!!
Пишете как сте
Лек ден и хиляди усмивки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LadyO1 на 07.05.06 11:37.

Леле, темата ни беше на пета страница, девойки! Я да се засрамим!
Как сте, какво правите, превземате ли света?
Вчера Алекс стана на година и 9 месеца, по случая го заведох при педиатърката му - резултатът: 12 кг и 88 см, как ви се струва?
Алекс непрекъснато, непрестанно, нон стоп ГОВОРИ!!! И понеже откакто започна да казва смислено думички, му ги записвам и броя, той вече изговаря около 230 думи! Изумява ме всеки ден с нещо ново.
От Интернет му записах няколко анимационни приказки и сега те са хит!
Коментира всичко, което види, чуе или направи!
Шегувам се, че явно ще става спортен коментатор...
А пък баща му с ужас казва, че явно ще е бърборко като майка си!
Сега вече ми стига до пъпа детето.
Обожава да си играе с коли и топки, разглежда с удоволствие книжки и фотоалбуми...
Умее да различава камион от трамвай от автобус от кола от колело, и ги казва.

Какво ново при вас?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от desykv на 16.05.06 14:05.

Ихаааааа, господи как ни е живнала темичката!!!
И какви стари познайници имаме тук! Много ми е драго да ви видя , драги ми смехурковци!!

Невероятно но факт, ей ги на почти 2 години се изтъркаляха. Децата станаха големи хора направо вече, проговарят, индивидуалности са!

Мога спокойно да се отчета, че страдам от същото заболяване с "уникалното гардже" - най-най-най-! Превъзходно, красиво, мило, умно, добро, уникално, с характер, личност, гений! Абе мани мани!!! И в същото време голяяяяямо диване!

Почвам да си мисля, че природата така го е направила нарочно - т.е. това е един природен замисъл! Не случайно бебенцата се раждат такива хубави, малки, беззащитни, хрупкави същественца, представете си да ни се раждаха едни грозни крокозъмбели, дето да те изкарват извън нервната ти система... че кой щеше да има търпението да ги отглежда!?
То и така, като са милички, пак понякога те изкарват извън равновесие, а за обратното не ми се мисли. Та в този ред на мисли, предполагам, че това е част от "великия план" да сме човеци - човек се самовлюбва в себеподобието си , то се пада част от неговия живот, за да го ръководим и напътстваме, да отразим част от собствените си индивидуалности в тях, чрез което пък да се "огледаме" в собствените си деца и да осъзнаем отново сами себе си!

Оказва се, че децата са нашият най-голям урок, и не случайно в такава ранна възраст те често копират родителите едно към едно, и ти виждаш всъщност какви щуротии правиш, говориш и как се държиш, и си викаш - въъъй, глей това трябва да го корегирам в себе си....

Симбиоза - мама, тате, дете! Невероятна света троица взаимно допълваща се и немислима едно без друго. Това е нещото, което всеки човешки индивид е съдено да изживее по "план свише", това е което прави човека съвършен стъпка по стъпка и му помага да достигне до онази светлина, към която всички вървим!

Чувствам се щастлива, че успях да споделя тази част от човешкия мироглед и изпитвам това, което е най-ценното в живота ми - да бъда майка, да обичам, да се раздавам, да давам и да получавам онзи - най-любим, най-блажен и най-оценяващ ме поглед - на моето най-прекрасно детенце!

Какво повече може да искаме....
А кажете сега че не сте щастливи!
Всеки имащ щастието да се докосне до "този съвършен божи план" - да бъде родител, мисля че няма от какво да е недоволен.

Така и ние. Радваме се на всеки ден и се опитваме да оценим всеки миг! Всеки миг е безценен, всеки миг носи нещо за нас, но трябва да сме наблюдателни, за да зърнем какво и да се възползваме от това!

И аз, както и вероятно повечето от вас мами, вече работя усилено, ежедневно, и целодневно, вече повече от половин година, но това ме удовлетворява, чувствам се спокойна и щастлива, Ели я гледа баба й, с която много се обичат, вечерите са наши - играем, пеем, скачаме , лудуваме, а съботите и неделите са истински празници!

Много сме напред вече с приказването - сутрин всеки път ме изпраща с "Пиятеен дееен" с невероятно сладка интонация - опитва се да бърбори и все по-любознателна става.

Успя да си цепне и главата миналата седмица и ни лепиха в Пирогов, добре че вече заздравява, макар че 7 дни по-късно падна и си фрасна главата на мястото на лепеното... и излезе огромна цицина, и за съжаление малко се открехна раничката в единия край , може да остане белег сигурно, защото е късно да се залепва пак...... много голямо притеснение и голям урок ми бяха тези удари.... искам да я опазим, а често ние сме виновни за ударите, че не сме ги предпазили.... много ме стресираха тези случки.. надявам се да заздравее миличкото...
Но пък за пореден път осъзнах, че детето ми вече не е бебе и се почва..... трябва да сме бдителни и да пазим малките си съкровища и за миг да не допускаме невнимание, което може да ни коства цялото щастие с едно щракване на пръсти.......

Бидейки в беда, човек осъзнава колко е важно всичко това и как всъщност нищо друго няма значение - ценете и обичайте близките си, сродни души и им го показвайте ежеминутно, уважавайте ги и живота ви ще е песен!
Малко на проповед го докарах, но ме разчувствахте, като ви видях отново тук в темата!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите