предай му, че няма да стане както я мисли! Няма обслужващ персонал 7/24 и че щом вече съм го нарочила, значи има защо. Разпокъсването на хората и икономиката не го прави по-ефективен и изискан. Да не говорим, че всички се правят на жертви на някаква измислена от тях женска агресия. Комуникационният им проблем се задълбочава винаги преди празници и винаги на български терен.
Ако още веднъж ме притесни с псевдо-загрижеността си дали имам пари и колко най-вече, ще вдигна шум до Бога за тормоз на ведомството му да влизаме в Еврозоната, за да изпълним заръките на командира. Не сме готови, за чакалня сме! Лично аз съм готова, вие не сте..толкова можете, че и етични забравихте да сте.
защото така искам. Искам да му разваля настроението предпразнично. Да не се смята нещо за богопомазан и безалтернативен? да си ходи, да си гледа булката и децата на село..модно е вече да инвестираш в селски палат. О, да, сестра ми иронизира здраво, но не изпуска и възможността...чак на мен ми хареса шегата. Пречи ми да живея спокойно, неуредено е всичко, което касае ежедневието ни, генерира стрес и напрежение, горещини и предположения, които не са верни. Ще хукнеме на борсата ей сега да почнем по американски образец кризата...с акцийки и много мозък, подплътен под военен пагон...генерализирам, защото то всички от набор 73- са стреляли на бойни обучения. Така че да си приеме съдбата и да си знае, че дартс не е игра за единодушие и съгласие с вожда, а за стрелба право в целта!
не, що да иронизирам, ето му я реалността:
ЕЛЕГИЯ ЗА НОЩНИТЕ СТЪЛБИЩА
Маргарита ПЕТКОВА
И все така – по входове и стълбища,
под дебнещите погледи в шпионките.
Бездомни, най-бездомните сред влюбените,
и от врабците по-бездомни.
Целувките ни – все преполовени
от стъпките на късни минувачи.
Вървим – напред аз, ти след мене –
на четири конспиративни крачки.
До следващия вход. Защото няма
не във града – в света! – едничка стая,
където да заспя на твойто рамо,
без страх, че ще ни видят заедно.
Целувай ме на всичките етажи! –
неистово, отчаяно, безпаметно!
За дързостта след миг ще ни накажат –
целувай ме! – ще светнат скоро лампите!
Ще ни разстреля в упор светлината,
ще хукнеме – виновни и раздърпани,
играейки неловко непознати.
До следващия вход. До следващите стъпки.
Из стихосбирката „Дива къпина”, София, 1983 г.
Редактор на рубриката „КНИЖНИТЕ КОРАБИ” – Мария Узунова
На снимката – Маргарита Петкова
Какво общо има едното със задълженията му? Не ме интересува личния му живот. като изтупате снимка на сватба и се чувства някаква молба да не ви притесняват, защото и без това сте си притеснени достатъчно за близките. ОК. Махай се от поста като имаш други приоритети. Е, няма пълно щастие. Ако нямаш пари, ще си измислиш друг начин да ги печелиш.
бате румене, правя лична вметка не за кандидати-президенти ;), бръмчалката ти хич я няма...Америка е велика страна и няма стигане в близко бъдеще. Много си му е добре на Лазаров...ходи да се кара с мъжа ми да му се даде книгоразделителя, но не можаха да постигнат споразумение, а на мен ми писна от шумни мъже и смятам да ви оставям тук да подхвърляте некаква реплика, че барем някой ви каже нещо смислено. Четем бг статии, щото официалният език в България е български, а ти като данъкоплатец нямаш достатъчно средства да поддържаш чуждоезиково четящи статии...недей така се излага. Навремето ти обясних какво е да си икономист, няма как да се гънеш все пред бръмчалката! И аз те обичам - цунки :-))))Редактирано от Blackeyes на 03.09.16 10:44.
|