Изглежда като да са ви промили добре красивите глави на младини, Фуше, но дойде време да помисля за контраста, който ми е създал противоречието в моите младини и се получи така, че не е ясно точно къде се размива философстването на идеологията с реалностите, които са обективно съществуващи. Тайните за посветени не е Тайнството като свещенодействие в християнството, а с промитите мозъци може и да не мислят така. Да, всичко е шокиращо на фона на дистанцията от времето, която сякаш никога не се е състояла, и е същото, и нямам идея колко точно ще се излекуват от маниите си за притежание на тайните за посветени. Да, отдалечавам се, защото вече съм сигурна, че съм израснала по съвсем различен начин и дори и днес, при възможностите за толкова скитосване из света до вчера, си оставам отново встрани от фокуса на промити мозъци, т.е. убедена съм, че нищо не се е променило в светоусещането на посветените. Не, това не е адаптивност, Фуше, а самата същност. Ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш колко отчетливо си личи, че нищо не се е променило в мисленето ни. Не искам да те прекъсвам в това, което имаш да правиш, Фуше. Разбира се, че нямаше такива навалици и небивали туристически бумове; че никой не мислеше там как сме захойкали на младини, а колко се трудим да ги видим и успокоим, че не е чак толкова страшно отвъд стените. Недей да капризничиш. Виждаш през моите очи, защото искаш, но се налага да си мълчиш, Фуше...почивай си.
Редактирано от Blackeyes на 18.03.20 21:01.
|