Из Льоса, Марио Варгас. Цивилизация на зрелището. ИК „Колибри“, 2013
„Жорж Батай* е имал право в предупрежденията относно рисковете от разюзданата свобода и сексуалното поведение. Да, преодоляването на предупрежденията носи освободеност, стига да не зачерква обредността, тайнството, възприетите форми и дискретността, благодарение на които сексът се е цивилизовал и очовечил. Ако сексът е здравословен, нормален и изложен на показ, животът би станал по-скучен, по-посредствен и по-пълен с насилие, отколкото е сега.
Има много начини да назовем еротиката, но навярно най-важното е да я определим като отърсване на плътската любов от животинското и постепенното й прерастване – благодарение на постигнатата свобода и на отзвука на културата в личния живот – от чисто задоволяване на инстинктивния порив в творчески споделен акт, който насища и възвисява физическата наслада, обогатява я постановъчно, дарява я с красота и я превръща в произведение на изкуството.
Може би в никоя друга област границата между животинското и човешкото не е така видима, както при сексуалността. Първоначално, в незапомнени времена, разлика не е имало и двойките се сливали без тайнство, без изящество, без чувственост и без любов. Очовечаването на човешкото съществуване е дълъг процес и включва напредъка в научните знания, философските и религиозните идеи, развитието на изкуствата и литературата. В това направление нищо не се е изменяло толкова, колкото сексуалният живот. Той е неизменна закваска на художественото и литературното творчество и обратно: живописта, литературата, музиката, танцът – всички художествени прояви на човешкото въображение са допринасяли за обогатяване на насладата от сексуалното изживяване. Няма да е преувеличено да кажем, че еротиката е върхов момент в цивилизацията, неин определящ момент. За да разберем доколко първобитна е дадена общност или пък доколко е напреднала в процеса на своята цивилизованост, най-добре да се вгледаме в тайните на леглото и да се поинтересуваме как членовете на тази общност правят любов.“
„Идеалното в този смисъл ще е границите, в които се разгръща сексуалният живот, да се разширят достатъчно, за да позволят на мъжете и жените да изявят свободно копнежите и фантазмите си, без да се чувстват застрашени или отритнати, ала и без да напускат определена културна среда, годна да съхрани личния интимен характер на секса, да предпази сексуалния живот от опошляване и оскотяване. Това е еротиката. Със своите обреди, фантазии, с потайната си природа, с потребността си да бъде обвита в нарочно търсени форми, да бъде поднесена с определена театралност, еротиката се очертава като продукт на високата цивилизация,тя е явление немислимо у недодяланите първобитни общности и индивиди. Еротиката се нуждае от чувствителност и изящество, от литературна и художествена култура и от известна доза трансгресия.
В случая следва да се отнасяме изключително предпазливо към понятието „трансгресия“, тъй като в еротичен контекст трансгресията не предполага нарушаването на утвърдената морална или религиозна норма, а съчетава и признанието, и нарушението, споени в неразривна връзка. В нарушение на нормата на интимното пространство, дискретно и при взаимно съгласие, двойката или групата изнасят своето представление, театрална игра, разпалваща насладата със солта на предизвикателството и свободата, ала в същото време съхранява статута на секса като занимание прикрито, поверително и тайно.
Липсва ли грижата за формата, за обреда, който едновременно обогатява, удължава и възвеличава насладата, то сексуалният акт се връща към чисто физическото упражнение, лишено от чувственост и емоционалност – природен нагон, в който мъжът и жената са просто пасивни проводници. Доказва го, без да го съзнава и без да го иска, посредствената книжнина с претенции за еротика, но неуспяла да надхвърли недодяланите зачатъци на еротичното изживяване – порнографията. Еротичната литература се превръща в порнография по чисто литературни причини – пренебрегването на формата. Иначе казано, немарливостта или неумението на писателя да си служи с езика, да изгради сюжета, да разгърне диалозите, да опише конкретни обстоятелства неволно разкрива колко вулгарно и отблъскващо е сексуалното чифтосване, ограбено от чувства и изтънченост – сиреч от мизансцен и обредност, - сведено до чистото задоволяване на инстинкта на възпроизводство.
В Западния свят в наши дни да правиш любов е много по-близо до порнографията, отколкото до еротиката, и парадоксално, това е последица от принизяването и извратеността в посоката на развитие на свободата.“
* Френски мислител, писател и антрополог (1897-1962), чиито възгледи след смъртта му повлияли на постструктуралисти като Фуко, Дерида и др.; творчеството му се вписва в т.нар. литература на трансгресията.
не че нещо, но ти пожелавам да възпиташ добре децата си...
защото все отнякъде се започва с културата.
и аз се чудя какво правите по цял ден...ето една новина за уникалната..., защото тя си мисли, че е най-важна и няма алтернатива в нищо: "В края на 2009 г. медиите в Испания се поразшумяха, когато се разбра, че социалистическото управление на автономната област Екстремадура подготвяло, в рамките на програмата за сексуална просвета на учениците, занятия по мастурбация за младежи и девойки над четиринадесетгодишна възраст. Не без ирония кампанията била наречена "Удоволствието е в ръцете ти""....Да не кажеш, че не си предупреден. Пък и нали пак към социализЪма гледате.
е чак да ми е събитие да съм неразположена...напоследък почти няма нещо, което да ме разполага и да ме прави да съм на разположение, ако разбираш за какво ти говоря. Научи се първо да говориш вместо да мучиш прочувствено, а глупакът с аналгините да си ги навре...да не ти казвам къде, че да не му проектирам набързо едни тапи за там..Не, не, изобщо не се шегувам. Започнахте да ми писвате.Редактирано от Blackeyes на 13.02.16 18:40.
|