Фуше, какво искаш да направя като "Ивчето е факабъл" подразни сухопътния? Колко пъти да казвам, че е в критическата и това не е диагноза, а неговия начин да ви напомни, че като го дразните, ще реагира? В личен план е много хубаво, Фуше, някой така да се грижи за сигурността без да е каран и да възприема спокойствието на другата страна като задължително условие. Не мога да се оплача от това и го разбирам, защото си е такъв - не обича внушения, които да му развалят личния комфорт. Каза си човекът, че жълтините не са му по вкуса. Пък и е въпрос на уважение да се вземе предвид, че е такъв диктатор по отношение на личното си пространство и време. Вместо да го отдалечава, уникалната го тласка още по-интензивно да си стои на позицията и да иска да кажа, че е тук. Това е един вид задушаваща любов, Фуше, но е доста приемлива на фона на безразборното внушение, че всичко е факъбъл по принцип. Хайде справи се, ако можеш. Например мърмори, че всеки обед някой е ритал топка вместо да почива и сега не можем да укротим пулсовете си от това монотонно, инатливо и безотговорно поведение на връстник в тежка форма на критическата...няма какво да се сърдите. Каквото и да правя/не правя, все някой се вълнува. Не може така повече. Всеки да си следи собствения ритъм и да престане да се сравнява с другите. Не видях да имаше ефект за отслабване въпросното ритане. Значи е било начин да ни тормози. Фуше, това, което си видял, сигурно е така. Проблемът просто е по-мащабен и не касае само пътя към една институция, а цялостното трептене на една система за сигурност...не зная дали се изразих достатъчно ясно. Веднага реагира с учестен пулс и се концентрира в сърцето. Защо е необходимо всичко това? Какво решава в системния проблем? Зная, че не всичко ми е ясно, но, когато с тялото си гарантираш сигурността на някого, не е много забавно да ти казва едно, а някоя уникална да трепти демократично в измислиците си за друго. Ако намериш решение, ми сподели, моля. Не може философски да приеме майтап, че някой се е гмурнал в него. Изрично бях помолена да не ходя на опера днес, Фуше...това е доста сериозно нарушение на личния комфорт в семейството ми и сме в нестабилна емоционална ситуация. Затова, а и защото мисля, че е редно да го оставям понякога сам, не започнах да го успокоявам, но сам си идва и си иска вниманието с всички негативи и на моята емоционална ситуация. Кажи сега как зорлем ще променяте критиката и как ще я правите по ваш калъп да пасва, където е удобно? Да, знам, че знаеш, че не те нападам, Фуше. В момента още живеем в негативите от задачките на предходните и нищо не е саможертва, а самата реалност, в която се налага да работим. Очертава се изобщо да не ходя вече на опера, заради различия във вижданията как да се представя един спектакъл и дали изобщо е необходимо количество, за да говорим за качество..от нафталина изкарани разбирания как количествените натрупвания водят до качествени изменения и отворен финала за интерпретациите на фатмака какви са тези качествени изменения - лудост или развитие, което пак води до лудост..Добре, Фуше, хайде сега да приключим този разговор, а ти мисли какво сме пропуснали и как да решим системния проблем. Даже не е необходимо да ми споделяш, ако знаеш как да балансираш и приложиш това за по-доброто ни бъдеще. Сигурността трудно се дискутира. Трябваше да викна миличкия да помага, но дойде ти, а двама със сърдечни проблеми му идват в повече, Фуше..оставете ме аз да преценявам кога на кого да се оплаквам, защото началникът му също се тревожи и също пита. Редактирано от Blackeyes на 22.07.21 17:06.
|