"Клеопатра, истински хамелеон по душа, успяла да намери още по-успешен подход към Антоний, отколкото към Юлий Цезар.
"А Клеопатра усетила и по шегите му недодяланата войнишка природа и започнала да се държи с него по-свободно и по-дръзко. Както казват, красотата й сама по себе си не била чак несравнима, че хората да се стъписват, но целият й чар се проявявал в разговор. Тя предразполагала и пленявала с красотата си, когато проявявала своето красноречие и умението си да създава приятна и изискана атмосфера. И гласът й притежавал особена прелест, и умеела да си служи с езика като с многострунен инструмент, говорела какъвто език пожелае."(Плут.Ант.27-28)"
Фьодорова, Елена. Императорите на Рим. Величие и упадък.Акад. изд. "Проф. Марин Дринов", София, 1997, стр.80
Еволюцията във възприятията от Древния Рим започва с: "В началото бе Словото.." и ах, как да не се посмее човек на Цицерон (име от три срички, пък толкова е неприлично да видиш съставните думи...) Само Марк Антоний може така инфантилно да си угажда...според историята, а и според субективния усет към древните терористи.
|