Фуше, прощавай, но калоферското хоро на мъжете си е тяхна грижа, а не наша...много моля да не ги подпираш сега с презумцията, че ги пазят командоси от всички страни, докато лазят из ледената вода, наквасени от нощта с вино и ракии. ОК, имат си традиция, но аз не искам да участвам в нея. Където искат да ги вписват, но аз не съм съгласна да ги пазя, докато се къпят в леда. Който иска - да ги пази. Също не искам да си мислят, че жените са по-корави и издържливи от мъжете, защото както е тръгнало накрая жени ще трябва да го тропат това хоро. Намирам за правилно руменият да го пази заедно с всичките си там родолюбци!
Да ти обясня, казваш..Фуше, аз помня още планината, а тя никога не забравя хората, които е искала да я посетят. Лед се стича в душата ми и това не е поетично отклонение, а отговорно и почтено отношение към проблема в момента. Разбирам там колко е красиво, бяло и добро, но все пак те призовавам много да не се изкушаваш със съпреживяванията. Внимавай, Фуше, планината не прощава. Няма да ти позволя да правиш ретроспекции, защото студът е много повече отколкото си мислиш. Остави каките да се въодушевяват по празниците и си носи шала, шапката и ръкавичките. Много е забавно да отразяваш от дистанция студовете на хората, но все пак нека не прекаляваме с ваденето на душата. Не, не съм изоставила планината, Фуше. Това е достатъчно и няма нужда да катерим върхове днес. Изобщо не съм се сещала за теб там, защото е доста трудно да се оцелява на алпийски височини и сред толкова духовни хора наоколо. Същото забвение имах и за миличкия...там нямаш време да си носталгичен, нито да си градиш кули от проекции. Залива те или някаква комбинация от аромати или пък огромно количество неконтролируем сняг. Винаги съм казвала, че не трябва да се очаква от мен, когато съм там, да мисля за тези, които съм оставила в ниското и равното. Не, твоят Балкан не е същият и може да те побере с всичките ти мисли. Ако вървиш с мен, ще е друго, Фуше, макар че съм пътувала така и като му се доповръща на човек, си се чувства съвсем сам/а. Не, не съм повръщала. Не се ходи като на сватба в планината, но щом мислиш, че можеш да смекчиш тези студове, нямам нищо против, но не и с извисяванията си над нещата. Добре, Фуше, ти ще водиш. Просто няма как да преглътна простотията, че там с краката нагоре се върви...Оф, Фуше, какво да направя като си мисли, че е неин ред да завладява планината?? Намирайте вие начин да обяснявате височините и върховете. Лека...не ме разболявай сега зорлем с мъкнене по хребети и по спомени за разкази за бялата смърт...спри, Фуше, преди да си помислиш, че нещо крия от теб. Става ли? Не те виждам грозен...научи се да споделяш момента, а не да търсиш все обяснения, Фуше. Ти се виждаш грозен, но аз не те виждам така. И двете ми уши са замръзнали, щом искаш да ти се оплача сега...и със сигурност не е от четене, Фуше. Разбира се, че ще ти се доверя на простата ти титла, но ок - имал си амбиции, гонил си миличкия..все пак е време да се успокоиш и да започнеш да се грижиш за комфорта си. Почивай си. Да, чух един разказ за бяла смърт, за съжаление съвсем по действителен случай, а не само като литературна измислица. Планината си присвоява ушите ми, когато изревнува, че не съм наоколо. Моля те, Фуше, слушай без да питаш, защото, ако питаш, тогава съвсем ще измръзнем. Планината ще ти каже всичко.Редактирано от Blackeyes на 06.01.19 23:26.
|