Фуше, хайде да понамалим предположенията. Генералът сухопътен е изключително емоционален и се вълнува много, когато го питам защо предпочита буре пред фиданка. В смисъл, започва да воюва за правото си да харесва това, което харесва. Все пак ти пуснах онзи стих на Бродски да се ориентираш, защото, колкото и невероятно да ти изглежда, присъствието му няма аналог наоколо. Не зная дали думата "всеотдаен" е най-точна. Притеснява ме мащаба на мисленето, че някой може да се противопоставя на такава воля и да си играе игрички, за да се хвали в някакъв клуб. Съвсем очевидно е, че реалността на съседния клуб е изкривена и не могат да схванат особено, че няма как да се притеснява генерал без последствия. Виж, Фуше, потен ездач на кон в саваната в горещините не е най-желаната цел на една дама в сянка..вождът ти има погрешна представа за женската сексуалност и му кажи, че като дама си сложи парфюм не е, за да го просне на земята в несвяст, а, за да се изолира от ароматите наоколо..да бъде така добър да не си въобразява, че е желан. Кой ти е казал, че се справям с генерала? Обаче го искам наоколо. Виж, Фуше, не знаех, че имам проблем, а той успя да го дефинира и, за съжаление, е прав, че имам емоционален проблем. То е прекалено лесно да лепваме етикетчета на хората и да забравяме откъде са тръгнали, какви са били и какви проекции са им приписвали като на селски пръчки без никаква чувствителност към околния свят. Не мисля, че тепърва съм съгласна да опровергавам притеснените и да ги каня да си менкаме енергии...така несериозно звучи всякаквото там, каквото дойде и може. Фатмакът погрешно предполага, че някой вместо него ще иде да си причини инвитро бременност, за да го респектира, защото, видиш ли, много е важно точно него да го респектират и да го оставят да си гледа живота. Да, определено не е разбрал, Фуше, ама съвсем нищо не е разбрал и се е превърнал в свеки без дневен ред в живота. Да не вземе сега, при цялото ми мълчание по въпроса, да организира пак турнир и после да се чуди защо си губи приятелките? Т.е., да, инвитро мамите нито ме вълнуват, нито ги разбирам, нито ме интересуват, Фуше, а изборът да си мама не е твой, а на жената евентуално...така че е малко неудобно (поне за мен) да им обяснявам, че без мяра са станали и отдавна не приличат на цивилизовани хора, а на диваци от саваната. Да, Фуше, това ще реши в известна степен проблема, защото като изключат всички пречки, които си измислят, ще стигнат накрая до извода, че липсва желание явно. Пък и стига са си представяли мизерния живот на хората според тях. Фуше, сухопътният мисли, че такъв избор е много лош индикатор за качеството на местните мъже. Обаче те не я разбират така тази реалност, а като грешка на природата. Когато ги питаш все пак кой води - реброто или Адам-и ти заявят, че е реброто, Фуше, ти сериозно ли ще ги възприемеш? Много е важно, Фуше, лудостта да се лекува...и да стават по-осъзнати за това какви мизерници може да се окажат. Затова човекът се впряга да говори за имидж в новата реалност на размазани идентичности от боя с кютек на леос вещицата, но последният герой на времето си мисли, че като му обещаят рая и край - постигнал го е. Да, Фуше, за такива перспективи разсъждава сухопътният...и е на прав път, че като създадат дисбаланс, няма скоро да излезем от пандемията и лудостите им. Когато някой има проблем, му се помага, Фуше, не чрез набиване на канчето да гледа успелите как добруват и изпълват деня си със смисли. Тази година може и да успея да почерпя адаша му...да, много ме харесва, зная. Не може, Фуше, от всяка слабост да се възползваме, а иначе ме е носил не на гръб, а на ръце, защото ме обича. Достатъчно умен да създаде спокойствие и перспектива. Буквално ме е носил на ръце, защото си се радваше на младостта. Не, нямаше нужда, но за една усмивка... Фатмакът си мисли, че нещо изобщо разбира от младостта си, заливащ се от смях. Да, знае кой е и му се чуди на акъла...ама какво да го правим това недоразумение, дето все в столицата бегаше да се допитва какво да прави. Не, не съм му разказвала нищо за него. Много е разпитвал за неща, които не са негова работа. Плащам си услугата като подарявам на млада дама от негово име ваучер..да се учи на обноски, че няма да приеме пари от мен, но няма против да знае, че участва в нещо добро. Сигурно, Фуше, си има причина да няма развитие тази история, макар че тя си е отворена..като порта на конска усмивка в развитие из областта. Та ние общуваме с посредник...няма начин директно да се сблъскаме, за да се черпим. Много питаш, Фуше. Ти за миличкия какъв се явяваш? И друг ме носи на ръце в същата обща реалност, за да не се заблуждаваме, че са толкова прости взаимоотношенията..така решиха или така се случи - все тая е днес за фатмака. Моралистката да мълчи, защото всеки замесен знаеше какво се случва, защото се случваше пред очите му...тя се излъска и се пръсна просто от гордост после, че всичко й се е подредило тип-топ. А иначе причината беше прозаична - да не се изцапам, пък трябваше да стигнем до морето някак облечени ;) На отиване и на връщане, Фуше..това беше технологията, а не подаване на едно буре за самозабрава. После споделиха с всички, че ужасно са се забавлявали колко са умни просто да разхождат едни токове покрай брега. Мнозинство си бяха, определено, а циркът стана защото не могат да ме оставят като мама да ги наблюдавам как се забавляват сами. Ужасно се притесних. Адашът уж по-сдържан изглежда, пък той лудна първи. Оттогава вяра на мъж нямам. Да, Фуше, от една приятелска компания си бяхме...добре че тогава фатмакът не ни издебна с някое фото да си събере доказателства за разпуснатост..Другият си е балканец, от родопите, победоносец, но се възмути все пак накрая в моя защита. Все пак набързо решиха, че сама да ме оставят е по-рисковано и нямах вече никакво влияние над неразумните адреналини на младостта, Фуше. Какво ще кажеш в своя защита? Да, Фуше, на вас ви липсват такива емоции. Бяха и са си много грижовни момчета, но много луди и само един фитил да се запали, няма да се изненадам и ако днес пак измислят нещо. Даже индикации има, че са си все така усмихнати в тази младост. Имаше още един образ, с който в деня, в който се запознахме, каза: "Отиваме на плаж. Не се притеснявай, там е пълно с много хора"..и като ме почна - то Киркегор, то Ницше, пък Кафка и знаеш ли кой е Борхес. Не млъкна ти казвам.След това просто дойде да живее при нас. Напусна приятелката си и нямам идея как проби в тази компания, но си е факт, че направо ме потресе какъв живец от силверадестия е дошъл да сподели сред нас.Буквално се измести при нас, в мъжкия метох.Обяснявам му на фатмака, че пак не е разбрал. Домъкна цяла библиотека, Фуше...Успя да придума домакина да му осигури място, да се сприятели с момчетата, да омае момичетата и да става все по-популярен с библиотеката си. Да й разкажа и на уникалната, че нещо сама се състари набързо, а сега мисли, че ние сме й виновни. Други ли бяха, друго ли стана след пречупването на силверадестия? Събраха народ около себе си за има няма два месеца и до ноеври вече нямаше мърдане от това сборище.Много ценен урок си беше как хората се събират в пещерата и с общи оръдия на труда създавам малка общност. Сухопътният също не е бил галеник на съдбата и не е по-различен от бомбето, който може и да разбере какъв дивак си е. Сухопътният не е дивак, а самотен бегач на дълги разстояния..Лека нощ, Фуше. Гледат те такова мускулесто шиле и да не ти се надява човек, че можеш и да ънкаш...Редактирано от Blackeyes на 05.07.21 01:42.
|