всъщност, миличък, е много изкушаващо да знаеш всичко, но не е възможно, а и, както вчера си говорех с един човек, ние не съзнаваме, че си градим сами културата като контекст. Да не се каня, но тази есен сигурно ще си ушия рокля от 20-те. Все пак беше редно да попитам дали е възможно това да се осъществи...не ми отказаха. Без да искам преживях и време, което е спряло от един минал момент, а сега продължава...много ми е мъчно всъщност, защото пред очите ми се разгърна трансформацията от жизнена и изпълнена с благодарност обичана жена в замръкнала чувствителност, притихнала от неразбиране. Признавам, че не съм очаквала никога такава развръзка на тази любов. Няма го смеха и аз не разбирам защо се е случило така, какво се е случило, защо се е загубила онази безгрижност. А детето - то си е слънчево, все още твърде младо за превратностите, които се налага да осмисли. Не, не съм длъжна да ги потърся...
не, ние си имаме тренинг тук със справянето. Израсна научен да не приема недъга като недостатък и това ще го спаси. По-страшното е празния поглед на жената, която, както изглежда, ще трябва да се държи здраво и по-умерено да страда, заради другата си любов - майчината. За мен това е една свястна жена, една от малкото останали такива.
по-скоро взе да ме притеснява моряшкото момче. Как пък успя да скрие от мен толкова време тази трагедия, че и си издейства в лош за мен ден да си празнува рождения ден...явно и аз съм изостанала напоследък с това, което се случва наоколо.
е, за да се справя, сега ще правя подарък и на другото дете, макар че те май отдавна не се считат за деца. Много съм разсеяна, вече си го знаят, и никой не си въобразява, че съм ги подминала нарочно. Изобщо няма как повече да ме засегнат не(за)познати по тази линия. Аусландерът няма нищо общо, освен че има съименник, който пита ли пита за мен...не зная какво стана, но със сигурност зная, че тези там мъже и жени и до днес ме обичат по същия начин, по който ме обичаха тогава. И аз ще се справя... И забрани на мъжа ми да чете нещо, което не е за него, моля! Много е лесно да си чака и да си мисли, че всичко ще се подреди от само себе си. Това се е случило. Съжалявам, наистина, и подозирам, че моят мъж й е помогнал повече от нейния...няма значение. Децата са деца, за да бъдат обичани. Приятен ден.

Редактирано от Blackeyes на 06.09.16 10:02.