добре, ще ти кажа какво мисля. Еднообразието, големите очаквания, нереалистичността на виртуалните случвания с чичко гугъл създават прегряване и душевен ступор, които предпоставят изригванията в следваща перспектива. Не, не мисля, че намирането на занимание е достатъчно условие да се тушира вътрешното напрежение и неудовлетворение. Трябват им половинки, които да ги балансират, а то всички станаха крайни в исканията си и разбиранията, че са център на вселената...и на Бог. Самовнушенията какъв успешен ден предстои са си съвсем реални - постигат успехи, миличък, а ценностната система им изглежда абстракция. Т.е. даже парите не са проблем за повечето от тях. Няма за какво да мечтаят.
да, аз го казвам.
И даже ти разигравам модел на поведение да се ориентираш относно проявите в настроенията им, приповдигнатостта, липсата на дистанция. Определено е противоречие да сбъркаш артиста с реалния човек...но виждаме, че даже за уникалната е трудно да се разграничи от субективната си злобичка за нереализираността си..поради скука, преситеност, деградация (чужда или своя) в приоритети и разбирания.
на такива трябва ясно да им се заяви, че всеки работи за своето безгрижно бъдеще, а не, за да осигурява живота на всички други. Трудно е да го схване, но няма нормален човек, който да се жертва заради всички, а не просто заради близките и обичаните от него/нея хора. Това е и повод за съвременните войни. Обезсмисля всичко претенцията, че някой/някоя е длъжен/длъжна да ти слугува, че да си реализираш целите.
чао. да, ясно ми е, че се притесняваш постоянно и изобщо не се връзваш на приказки относно липсата на дистанция...Хубав ден.
непременно ще чуя всичко. скучно ми е, ами, да слушам себе си, докато мъжът ми се чуди що толкова хора не схващат ограничеността си :) Затова, мили, не се тревожи, а си гледай живота и все така си хубавей...Не ме разсейвай повече, моля, и без това не спираш да си с мен, което е хубаво, разбира се, а се оплакваш, че не е достатъчно... Редактирано от Blackeyes на 27.03.16 14:39.
|