Фуше, здравей. Ти не си ли на работа? Много съм уморена, защото е трудно да се бориш с маниакално-депресивна форма на присъствие. Млади хора, възторжено търсят отговори и искат, ако може веднага, без много усилия, да разберат, а в същото време не им се прави нищо...Това определено е проблем. И първо трябва да се осъзнае. Миличкият трябва да спре да будува. Да си доктор означава да се пазиш и да не натоварваш другите. Това се отнася и за теб...защото е липса на агресия в житейската ти позиция и не влияеш на изборите на хората ;). Не зная дали ме разбра :), но си струва да ти го кажа. Стъпка по стъпка се учим да запълване времето смислено и да видим колко можем да постигнем без да се претоварваме. Отдавна го правя това упражнение, но винаги се намира някой, който да изпревари събитията..и най-лошото е, че загубих контрол, точно в мига, в който нямах нужда вече от такъв. Не, не си струва да се занимаваш с това. Не можеш да направиш всички по свой образ и подобие ;).."Парижката библиотека" е книга точно за мен :) Много ми харесва. Аз нали съм ти казвала, че книгите сами почнаха да ме намират? :) Най - интересното беше коледният подарък в библиотеката - книга-изненада. Познай коя ми се падна? "От върха на перото"..а аз вече я имам, даже съм почнала да я чета. Калиграфията е следващата стъпка към живот на бавни темпове и няма мърдане, защото колкото повече бързаш, толкова по-маниакално присъстваш в простраството. Няма време :). Почивай си. Да четеш книги е все едно нищо да не правиш ;) Добре е да обърнеш внимание и на трапезата си, да си купиш малко, но качествена храна. На мен ми подариха един локум с нар и шам-фъстък. Има много специфичен вкус. Бъди добро момче и си почивай, че миличкият е тръгнал на абордаж в бой за свободата си ;-). Чао.Редактирано от Blackeyes на 16.12.23 15:41.
|