Фуше, ти мислиш ли, че журналистиката работи днес? В смисъл, фокусирай се върху един участник в различни медии и виж някоя от тези медии пита ли нещо различно или всички се надпреварват да информират аудиториите си с едни и същи питания, обикновено актуални към деня и за след месец абсолютно безперспективни като търсене на хоризонт. Виж сега, те си мислят, че не са на фокус, но всъщност пандемията до голяма степен се управляваше от настроенията, които създаваха, а и някак много лесно намериха иновации като канят гости, които да привличат внимание към тях. Наливат се едни пари в цифровизацията и очевидно медиен комфорт имат цифровизиращите. Или греша? Мен това ми прави впечатление.
Сега, за някаква там астрологична мисъл ала лиренция в акция за харесването и как, като не те харесват, каквото и да направиш, няма да постигнеш нищо относно харесването, съм съгласна. Имам обаче едно уточнение. Нехаресването при всички случаи е взаимно, а не нарцистично преживяване за величия, които си мислят, че са харесвани.
По-сложно е със сухопътния, Фуше. И той като теб мисли, че човешкият живот не може да е подчинен на велики ленински съботници, но това не означава, че не трябва да си търсиш това, което ти се дължи, заради всичките ти усилия да си това, което си днес! Когато повтаряш едни и същи неща, те не стават непременно някаква истина, но водят праволинейно и фокусирано към бъдещето, а то е неопределено за всеки умен човек, който си прави планове, но знае, че Господ отгоре му се смее на плановете...иначе, Фуше, излиза, че само един умен се е завъдил, а всичкото останало блее прочувствено и позволява да го поучават всякакви млади ентусиасти. Аз разбирам това и очаквам да видя къде точно е моето място в това бъдеще, защото очевидно ще трябва да се съобразим с промените. Затова, да, е по-добре да си едно просто аз, а не да даваш вид на някакъв, който не знае на кой свят е. Фуше, нищо не съм искала - запомни, че ти го казвам днес, за да се върнеш след това да си го припомниш, защото подозирам, че може някой да реши да търси под вола теле и да ми пришие нечии други избори. В личен план рано или късно ще се наложи да подкрепя живота на съпруга си, но в обществен - нямам задължения да подкрепям когото и да е без да виждам аз какво ще спечеля от това. Съжалявам, но трябва вече грубо и директно да им се обяснява кое не е нацизъм, кое не е корупция и кое е зачитане на достойнството на хората. Налага се да правим прекалено много компромиси - в службата, у дома и очевидно само в социума можем да имаме някаква свобода, а такива като фатмака, които обичат да я отнемат, какви са? Спасители? Мислещи за националния интерес? Аз не зная това.
https://www.youtube.com/watch?v=TTfYnRQgKgY - това е за фатмака също така, Фуше. Той си мисли, че е много умен, но само си търси белята според мен. Да му напомня, че е обикновен чиновник и никой не му плаща да мисли! Като няма какво да се спечели, Фуше, предлагащият ти да се тормозиш следва да бъде осветлен и овладян в психиатрично заведение, докато проумее, че не те е раждал/а той/тя и не може да разполага с живота ти както му хрумне. Да не говорим за родители все пак...защото това е друга тема, Фуше, но чужди хора да се изживяват като твои най-близки роднини е доста пресилено. Да, искам да приключим този разговор, защото доброволно можеш да вземеш, но не и дадеш, когато имаш луд насреща си. Ще ми спука тъпанчетата с недоволната си кашлица. Абсолютно неадекватен е и се чудя изобщо мисли ли за здравето си или само за войните си тук. Всичко трепти в кашлица, Фуше. Недоволството е новата психологическа парадигма днес. Ушите щял да си напъха в носа, имайки предвид, че ушната кал може и през носа да ти излезе. Просто пощръкля откакто се ваксинира и си въобрази, че воюва с невидим враг. Да се погледне в огледалото и ще види най-големият си враг...то бива бива тъпоумие, ама на нищо не прилича това вече.

Редактирано от Blackeyes на 10.04.22 20:50.