Гледам интериорни проекти на къщи, Фуше. Искаш пак да му отворим широко очите ли? На мен леко ми е неудобно, че той няма проблеми от сорта да му казват как е неустоимо желан и няма проблем да е даже с маска, щом така му се иска. Само да стане както дамата иска, нали?!Моля да не ми буташ пресния зарзават, защото и без това ми е трудно да си го пренасям от пазара до дома.
Миличкият каза да не се тревожиш и че е нормално да си малко разбалансиран, Фуше. Някои, както виждам, ще си останат без нови документи, понеже властите са се стреснали, че пъпли пандемията, а иначе е наистина обезпокоително, Фуше, че много хора трудно се ориентират. Не, не съм разочарована от теб, защото тези умори са ми изключително понятни, а и както виждаш - още не мога да се отпусна и да не се тревожа колко погрешно се разбира понякога затварянето в себе си. На филма всичко става в рамките на час или два, а в живота ни дните се нижат без особено съществен напредък и ако някой загуби нишката, започва да се надпреварва с времето. Не се притеснявай, Фуше.
А, да, интериорните проекти. Много ми харесва това комбинативно мислене, да, а и виж колко красиво е написано...
"Станах художник на пространства. Търсейки взаимовръзката между човек, предмет (функционалност) и простор. Вълнуваха ме хоризонталите и вертикалите, богатството на текстурите, лекотата и нежността на текстила. Играта на светлината, падаща по пода, плъзгайки се по скулите на любим човек. Меката прегръдка на завивката, твърдостта на камъка и разказите на дървото...Конкретиката на дните е относителна, също така и това какво ще напиша в графата професия. Пиша интериорен дизайнер, но ми звучи чуждо, високопарно и неточно. Това, с което се занимавам, е вид комуникация в търсене на конкретни очертания, които да опишат и подчертаят човека и неговите потребности.
Абстрактните ни форми сякаш търсят размери и своето място. Това с нашите жили(били)ща, пространства, където изиграваме дните си, където танцуваме, храним се, спим, обичаме се. Аз само насочвам и съпровождам в търсенето на дома, който всеки изпълва със себе си и своите отражения." Надя Шурелова, Чехия
Ще имаш ли малко търпение, Фуше, защото ме хваща алергията пак, докато се гърчат в собствените си маски, за да не се отклоняват от същността..и аз искам да му кажа, че фокусирането може и трайно да навреди на мозъчната му специфика. Чакай, Фуше.... C'est la Vie, EVA, септември, 2020, стр.174-175, Фуше. Никой не им иска мнението защо хората трябва да живеят без мечти и докога ще им търпят отратителните включвания по темата само заради спорта, а не, за да правят приказки за следващи поколения. Разбира се, че веднага си взех алергозан и изпитах непреодолима нужда от душ. Фуше, това отвратително недоразумение си въобразява, че някой ще го купи, за да получи удоволствие от него. Или съвсем се е побъркал, или изобщо никога не е бил наред. Да, Фуше, зная, че нямаш време да четеш женски списания и не мисля да лиша миличкия от продължението на Надя по темата...а после се чуди що му е все празна сметката. Аз пък се чудя каква ли е дъщеря му интериорно и как я е възпитал с този си нрав на постоянно разгонен козел за пари.
"Жизненото пространство възприемам като сцена, на която се изиграват дните ни. И така, какво му трябва на един човек: маса, легло и стълба. Масата - приемам я като център, сърце на дома. Място за срещи, споделяне и взаимност, за приемане на блага - храна. Моята лична маса е съставена от 20 елемента и един център - огнище (огън, свещ). Леглото - моето легло, е балансьор на дните. Люлка (красива дума) за почивка и интимност. Люлка за телата, търсеща равновесие, люлка на взаимоотношенията - отражение на казаната дума (хвърлен камък), споделения поглед и връзката в контекста на Любовта. Стълбата е човекът. Расте и се изгражда сам. Крачка по крачка, стъпало по стъпало. Седем са стъпалата, седем са енергийните възли в тялото на човека, които завъртат колелото и го движат напред и нагоре."
Виж, Фуше, днес като отидох до магазина и минах край будката с вестници. Оставили там една книга - "Невъзможна любов" и никой не я пипа, а аз я разтворих, защото това определено не беше нагласено, тъй като до последно си мрънках, че не ми се слиза до магазина... Но не ме хвана за гърлото. https://knigite.eu/lyubovni-knigi/27453-nevzmozhna-lyubov.html 25 годишен Тим се загледал в дама над 40 и там по-нататък не разбрах драмата. Някои говорещи красиво изглеждат безобидни, докато не минат към стълбата си, Фуше, и не стигнат до енергийните възли...та сам си избира наистина какво да го споходи. Не го слушай - изяжда по един хляб минимум на ден, а за говорещите интензивно сънят и медът са важни без(с)порно, Фуше, но също така и хлябът, от който по-голям няма...чао. Почивай си. Редактирано от Blackeyes на 11.10.20 22:28.
|