|
Забавлява ли се добре снощи, Фуше, и защо не изчака като Пепеляшка 12-ия час?Много пъти, в разгара на радостта, съм се чувствала така самотна. Не се притеснявай, че само ти си така. Определено ще ти е все по-трудно да намираш успокоение в разнородните задължения за малки разговори, а и наистина им е абсурдно на децата у дома в какво си се превърнал напоследък...дали ще имат шанс да се срещат с джентълмени като теб. Защо нервничиш? О, да, много ми е трудно да поддържам нищо_неправенето, Фуше, а като гледам какво става наоколо, май е по-добре. Радвам се за теб, но нещо се е пречупило, Фуше, в душата ти и не разбирам как да се справя с пълзящото време напред, в което гориш, а не живееш..мислиш ли, че се справяш, Фуше? Остави ти мероприятията и културата, забавленията ми. Мина много време и изобщо не ми се общува в роля, Фуше, а и рефлектирам огромни тъжни отражения на уж заети и активни. Постоянно го преживявам този шок от нежеланието да се забърквам в тежки сценарии, в които си любезен с всеки, защото го изисква сцената, а ти си все някъде другаде..та, защо се страхуваш, Фуше? Напротив, това е животът ти сега.Хайде да се успокоиш. Какво мога да ти предложа аз днес освен рутинни домакински придвижвания? Проблемът е като се преситиш, а няма как да промениш статуквото..за всичко, а не само за битовизмите. И ти не знаеш вече какво искаш..реват ти жените у дома, а синът ти смята, че си гадина. Не ми обяснявай, че нямам нужда от ян-енергията ти, за да понеса и това. Не коментирам в твоя вреда. Всичко е наред при мен. Благодаря, че попита.
Знаеш ли какво се сетих точно сега, Фуше..нямам идея дали има връзка с твоя въпрос за моята подготовка да те подкрепя, но е преживяване...вървя към една сцена и усещам ъгъла, по който се вие коридорът до нея. Като в лабиринт от червено кадифе и шум от рокли и въздишки си припомням сега как тогава твърде млада започнах да разбирам колко неемоционално трябва да помня тези изблици на сценични емоции, за да оцелея. Изпадах във вътрешни кризи и в паника, че не съм нито зряла, нито знаеща как да се справя с всичко това. Сега разбирам, че е било само тренировка за живота ни днес...трепет от изкуство или от възможен тероризъм, скрит под формата на изкуство. Това обясни ли ти нещо? Гледай ти да се справяш със себе си...защото нямаш нито тази подготовка, нито тази издържливост, Фуше.Не, не ме насилваш да ти обръщам внимание - успокой се. Няма преход към утре, а всичко си е плавно завъртане на постоянното ни присъствие в живота. Това не е нещо, на което можеш да научиш когото и да е. Няма да те изоставя, нямам причина да те уязвявам. Със забавен каданс после се озовавам на съвсем друго място и по друго време и ме сграбчва за гърлото спомена, а аз имам чувството, че няма да мога и звук да издам, затова посягам грациозно към чашата шампанско един, два, три пъти...и установявам, че не само не съм се отпуснала, ами и изглеждам подозрително спокойно за моите 18...сигурно ми е личало, няма начин, щом не трепнах нито за миг, докато изтърпявах нервниченето на мъжа до мен ;)...но едва ли ще се разбере правилно това откровение..по-лесно е някак да си мислим за кокошките в курника. Та, с голямо огорчение ще ти призная, Фуше, че това е убийственото, а не мълчанието и несигурността. Нагнетените емоции могат да убиват и седнал тук този псевдо-македонец да ми обяснява какво било да горя, а не да живея. А припяващата му цял живот е страдала от липса на възможности и сега й се е паднало да ни създава емоции, защото малко й се вижда преживяното на чужд гръб..толкова е плитка и ясна, че чак ми е неудобно понякога.Така си останах, Фуше, с онзи спомен, разгърнат по колкото си искаш начини, в един лабиринт, в който точно чаках руменият да ме осведоми кое как е...да, съжалява, но това не променя нищо с поцинкованата кофа, която го е заклещила и му е изсмукала всичкото спомен откогато и да е. Жив и здрав да е..и все така корав по природа. Ъхъ, това мисли Наполеон. Чао, Фуше. Не, не е миличкият новагодин, не е и чичката от снимката, но той се крие, Фуше, а иначе е много атрактивен. Не, не съм го виждала в публичното пространство, но вече и не искам...защото е сигурно, че няма да се разочаровам, ако истината се появи, а не измислената й реалност. Все пак живя дълго тук, а всъщност като всички накрая ще си отиде неразбран, защото така иска. Мда, подчинен ти е, но не го зная кой е. Да, миличкият го защити и се погрижи да не го търсят...не иска да знае кой е. Те малко прекалиха с агресията си да си играят, докато работят, а това в един момент затваря клубове...всеки си е сам, когато обича лошото време, Фуше. Ти сам ми се навря в очите.Няма четвърти. Миличкият никога не е писал, но вмъкваше по някоя мисъл, че е тук.Редактирано от Blackeyes на 16.02.20 22:35.
|
Re: Предупреждение [re: Blackeyes]
